Президентът Володимир Зеленски обяви сериозна промяна във военното ръководство на Украйна на 21 юли, като освободи главнокомандващия на въоръжените сили Олександър Сирски и назначи командващия Обединените сили Михайло Драпатий за негов наследник. Решението бе взето след почти седмица на протести в страната, в които демонстранти настояваха за смяна на военното ръководство след уволнението на бившия министър на отбраната Михайло Федоров.
При обявяването на решението Зеленски благодари на Сирски за службата му по време на пълномащабната война, но заяви, че украинските въоръжени сили навлизат в нов етап.
„Олександър Сирски осигури резултатите на Украйна в отбраната на Киев, контранастъплението в Харковска област и операцията в Курск. Изминахме значителен път. Защитата на Украйна продължава и всеки войник заслужава достойно отношение“, каза президентът.
Той допълни, че заедно с изпълняващия длъжността министър на отбраната Евгений Хмара и заместник-ръководителя на президентската администрация Павло Палиса вече е било планирано преструктуриране на Генералния щаб.
По думите на Зеленски новото военно ръководство ще се съсредоточи върху укрепване на способностите на Украйна за удари на далечни разстояния, подобряване на защитата срещу руските въздушни атаки, реформа на корпусната структура на армията и създаване на по-ефективна система за мобилизация.
Президентът заяви още, че преди решението си е провел срещи с няколко висши военни командири, сред които командващият Десантно-щурмовите войски Олег Апостол, началникът на Генералния щаб Андрий Гнатов и ръководители на няколко водещи бойни подразделения.
Смяната на Сирски дойде след шест последователни дни на протести в Киев и други украински градове. Първоначално демонстрациите бяха предизвикани от отстраняването на Федоров като министър на отбраната, но бързо се превърнаха в настояване за оставката на Сирски.
Организаторите твърдяха, че конфликтът между двамата е станал символ на по-дълбоки проблеми в украинската армия, включително различията по отношение на реформите и начина на управление.
Сирски, който пое поста главнокомандващ през февруари 2024 г. след отстраняването на Валерий Залужни, от месеци бе подложен на критики от войници, ветерани и анализатори заради стил на управление, който според тях е прекалено централизиран и напомня съветските военни традиции.
Критиците го обвиняваха в прекомерна намеса в оперативните решения, твърда йерархична система и приоритетно задържане на позиции въпреки големите загуби. По време на битката за Бахмут той получи прякора „Месаря“ сред част от украинските военнослужещи. Спорни моменти бяха и изтеглянето от Авдеевка, както и създаването на специализирани щурмови сили, които според някои оценки са получили непропорционално голям дял от мобилизираните военнослужещи.
Въпреки критиките Зеленски публично призна военните успехи на Сирски, включително защитата на Киев, успешното контранастъпление в Харковска област и операцията в Курск.
Самият Сирски защити наследството си след напускането на поста, заявявайки, че оставя армия, която е в по-добро състояние, отколкото когато е поел командването.
„Предавам въоръжени сили, които не само удържат фронта, но и преминават в настъпление, имат инициатива, структура и хора, които знаят как да нанасят удари по противника“, написа той. По думите му украинските сили са освободили около 700 кв. км територия през тази година и са успели да спрат руските настъпления в няколко направления.
Сега вниманието е насочено към новия главнокомандващ Михайло Драпатий, 43-годишен генерал-майор, който се ползва с широко уважение в украинската армия.
Той е известен като командир, който насърчава инициативността, делегирането на отговорности и по-голямата отчетност, вместо строго централизирано управление.
След уволнението на Федоров Драпатий открито подкрепи усилията за реформи, заявявайки, че „армията има нужда от промяна“ и че „един командир няма право да мълчи за проблемите“, когато човешки животи са поставени на карта.
Военната му кариера започва още през 2014 г., когато участва в операцията за възстановяване на украинския контрол върху Мариупол след превземането на части от Източна Украйна от подкрепяни от Русия сили.
По време на пълномащабната руска инвазия Драпатий организира отбраната на Кривий Рих, играе важна роля в освобождаването на Херсон и по-късно ръководи украинския отговор на руската офанзива в Харковска област.
Той е бил и командващ Сухопътните войски, но подаде оставка през юни 2025 г. след руски ракетен удар по учебен център, при който загинаха 12 украински военнослужещи. Драпатий пое лична отговорност за трагедията и заяви, че „армия, в която командирите носят лична отговорност за живота на хората, е жива“.
По-късно Зеленски му възложи нови задачи, които доведоха до назначаването му за командващ Обединените сили.
След назначението си за главнокомандващ Драпатий благодари на президента за доверието и заяви, че ще продължи да служи с чувство за отговорност.
„Службата на Украйна винаги е била чест за мен, а по време на войната за независимост тя означава абсолютна отговорност. Ще работя отговорно, целенасочено и с уважение към хората, които днес защитават държавата ни“, каза той.
Той също така благодари на Сирски, отбелязвайки, че е натрупал професионален опит под негово ръководство.
Политическият спор около Федоров обаче остава нерешен. Зеленски потвърди, че е предложил на бившия министър на отбраната „достойна ръководна позиция“, свързана с развитието на технологичния потенциал на Украйна.
Според политически източници обаче Федоров е отказал няколко предложения, включително позиция, свързана с технологично развитие, тъй като смята, че съществени военни реформи могат да бъдат реализирани само от самото Министерство на отбраната.
Смяната на военното ръководство е една от най-значимите реорганизации в украинската армия от началото на пълномащабната руска инвазия. Тя отразява както обществения натиск за реформи, така и стремежа на Зеленски да промени начина на управление на армията, без да нарушава устойчивостта на военните усилия на страната.
