Нищо учудващо няма във факта, че инфлацията в България е по-висока отколкото средната европейска. Това заяви в сутрешния блок на NOVA „Здравей, България” Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. Той обясни, че инфлация се генерира по два начина – през увеличаване на паричното предлагане (доходи, кредитиране, емитиране на дълг) и потреблението.
„През последните 5-6 години ние правим всичко възможно като държава да стимулираме потреблението, независимо в каква икономическа ситуация се намираме. Дори и при рекордно висока инфлация, правителствата стимулираха потреблението през различни директни мерки (освен увеличаване на паричното предлагане), които бяха за стимулиране на потребление на различни стоки и услуги”, посочи Кръстев.
Финансистът Никола Филипов коментира, че когато повишаваме нивата на заплащане в публичния сектор, те генерират дефицити, които пък се финансират с емитирането на нов дълг. „Това е един порочен кръг, който трябва да престане, виждаме стъпки в тази посока и дано тези реформи продължат и в бюджета за 2027 година”, каза той.
Според финансиста инфлацията е напълно нормално нещо за България и тя е пряко следствие от политиките на управление. „Влияние върху инфлационните процеси имат също така нивата на енергийните ресурси, но върху тях не можем да влияем”, коментира още той.
Михаил Кръстев каза, че инфлацията в България е предимно вътрешно генерирана. „За да успеем да спрем ръста на цените, ние трябва да започнем да реформираме собствената си къща, а не да се надяваме, че изведнъж светът ще се успокои и нищо няма да се случва, за да сме по-добре”, категоричен бе той.
По думите му нещо, с което българската държавата може да подпомогне спада на цените, е повишаване на конкуренцията. „Ако се създават по-добри условия за бизнес, особено среден и малък, по-ниска административна и данъчна тежест – при по-висока конкуренция ще се достигне до реалната цена”, обясни Кръстев.
Според финансиста Никола Филипов отмяната на механизма за определяне на минималната работна заплата е много сериозна реформа. „Все още има неразбиране в обществото каква е реалната функция на минималната работна заплата в една пазарна икономика. Хората масово си мислят, че с нея се бори бедността – нищо подобно! Основните й функции са две. Първата е да се повиши събираемостта на приходи в бюджета, което да намали първичния дефицит в НОИ. Много заплати в публичния сектор са базирани на минималната работна заплата. Когато тя се повишава, се повишават и заплатите на чиновниците, и на хората в бордовете. Едва 20% от заетите са на МРЗ. Така че тази реформа е изключително важна, защото тя директно ограничава бюджетния дефицит”, категоричен бе Филипов.
