Според анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), базиран на данните от тазгодишното второ класиране за гимназиите, прагът за влизане в паралелка с профил „Математика“ отчита разлика от близо седем пъти между отделните областни центрове в страната. Географското положение на учениците се оказва по-определящо за достъпа до специализирано образование от самите резултати на Националното външно оценяване след седми клас.
Контрастът между отличниците и опашкаритеНа върха на класацията с най-високи изисквания очаквано застава София. В столицата на учениците са необходими над 477,5 точки от максимални 500, за да си осигурят място в математическа паралелка на специализирана гимназия. Традиционно висок бал се изисква и в останалите водещи образователни центрове, където прагът категорично надхвърля 400 точки – Варна с 437,25 точки, Бургас с 428,5 точки и Русе с 419,75 точки. Според анализаторите високата конкуренция в тези градове налага засилена допълнителна подготовка под формата на частни уроци.
Напълно противоположна е ситуацията в други области, където приемът изисква резултати, които са далеч под средното ниво за страната. За аналогично профилирано образование в Ловеч са достатъчни едва 68,5 точки. Във Видин прагът е 82 точки, а в Хасково – 125 точки. При тези стойности запълването на свободните места се превръща в основно предизвикателство за самите учебни заведения, а необходимостта от допълнителни уроци на практика отпада.
Специфики на регионалната мрежаДанните разкриват и силно неравномерно разпределение на образователната инфраструктура в България. В области като Търговище и Кърджали изобщо не функционират самостоятелни математически гимназии, като профилът се предлага в рамките на обикновени средни училища.
В Добрич съществува профилирана гимназия, но през настоящата година в нея липсват паралелки с чисто математически профил, като такъв се предлага в град Каварна. Същевременно в области като Хасково, Благоевград, Стара Загора и София-област функционира повече от една математическа гимназия, което води до размиване на конкуренцията и разпределяне на кандидатите между различни учебни заведения.
Системни проблеми и девалвация на образованиетоОгромната ножица в изискванията за прием е симптом за сериозни демографски и структурни проблеми в средното образование. Докато вътрешната миграция към столицата и големите градове създава свръхконкуренция, намаляващите випуски в по-малките региони принуждават училищата да приемат ученици с минимални резултати. Целта е да запазят съществуването на паралелките и делегираните си бюджети.
Експертите от ИПИ предупреждават, че праг под 100 или 150 точки означава прием на ученици със слаби резултати по математика в силно специализиран профил. Това компрометира възможността предметът да се преподава на нужното високо и задълбочено ниво, превръщайки математическото образование в редица региони в такова само по документи.
