България разреши временното разполагане на американски самолети-цистерни и военнослужещи във военновъздушната база „Безмер“. Решението предвижда до осем самолета-цистерни на САЩ и до 250 американски военнослужещи да бъдат разположени на летището до 1 октомври.
Темата предизвика обществен дебат заради ролята на тези самолети, свързана с логистичната поддръжка на американските военни операции в региона, както и заради променената международна обстановка след ескалацията на напрежението в Близкия изток.
Бившият министър на отбраната Ангел Найденов коментира, че сегашното разполагане се различава от предишното през март и април, тъй като обстановката вече е различна.
„До осем американски самолета-цистерни и до 250 военнослужещи ще бъдат разположени на летището в авиобаза „Безмер“ до 1 октомври. Донякъде има разлика с предишното разполагане на самолетите през месец март-април, защото бойните действия и удари бяха много по-мащабни, много по-силни“, заяви Найденов.
По думите му това е довело до по-интензивно използване на самолетите-цистерни, които имат ключова роля за дозареждането във въздуха на бойни самолети.
„Това бе ситуация, която предполагаше по-интензивното използване на самолетите-цистерни, които бяха на българското летище“, обясни той.
От учение към по-голяма регионална роля
Найденов припомни, че при предишното разполагане аргументът на американската страна е бил, че става дума за учение.
„Нотата постъпва на 17 февруари, решението се взема около този период – 17-18 февруари. Въздушните удари и бойните действия все още не бяха започнали, те започнаха на 28 февруари, но основанието за разполагане на самолетите тогава не бяха променени“, каза той.
Според него обаче впоследствие е станало ясно, че самолетите са били използвани за зареждане на американски бойни самолети във въздушно пространство извън България.
„Знае се, че тези самолети бяха използвани тогава за зареждане на бойните самолети на САЩ във въздушно пространство, което е извън територията на България и извън българското въздушно пространство“, посочи бившият министър.
Той отбеляза и новия фактор в ситуацията – позицията на Иран и отправените предупреждения към държавите, които оказват логистична подкрепа на САЩ.
„Иран натрупа самочувствие, което му позволи да отправи предупреждение към всички страни, които предоставят логистична подкрепа на САЩ“, каза Найденов.
Рискове за България и мерки за сигурност
Според Ангел Найденов самото разполагане не означава автоматично по-висока опасност за България спрямо предишния период.
„Дали са нараснали рисковете и заплахите в сравнение с предишното разполагане? Не“, заяви той.
По думите му гаранциите за сигурността на страната остават свързани със системите за колективна отбрана на НАТО.
„Това са гаранциите, които са свързани с интегрираната противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, разположени системи на териториите на Турция, Гърция“, посочи Найденов.
Той обаче предупреди, че съществуват други рискове, свързани с хибридни действия.
„Съществуват рискове, които са свързани с асиметрични действия – хибридни заплахи с дезинформация, терористични актове, саботажи, кибератаки“, каза той.
След заседанията на компетентните органи са предприети мерки за засилване на охраната на авиобаза „Безмер“.
„Една от тях е засилване на охраната на авиобаза „Безмер“ както от страна на военните части, така и от страна на МВР. Предприети са мерки за засилена охрана на въздушното ни пространство“, допълни Найденов.
МиГ-29, Полша и българският интерес
В разговора беше засегната и темата за полските МиГ-29, след информацията, че Варшава може да предостави на България свои изтребители. Според Ангел Найденов обаче става дума не за придобиване на бойни самолети, а за резервни части.
„До известна степен бях объркан от информацията, която се появяваше какво искаме да закупим. Но в крайна сметка разбирам, че това, към което е насочено нашето внимание, са резервни части“, каза той.
По думите му интересът на Полша към българската позиция може да е бил използван в разговорите с Украйна.
„Донякъде Полша използва интереса на България като своеобразен натиск към Украйна, за да получи спорния достъп до ноу-хауто при производството на дронове, да си осигури сътрудничество с Украйна при производството на дронове“, коментира Найденов.
