София е превърната в мълчалив заложник на мандат, който стартира с гръмки обещания за прозрачно европейско развитие, но днес се намира в реанимацията на собствените си схеми и институционален разпад.
Докато софиянци вероятно събират тен на плажа, в коридорите на градската управа се разиграва безпрецедентен институционален театър, в който освен обявения конкурс за чисто нов главен архитект, се определя и бъдещето на зеленото сърце на града – Борисовата градина, в която стотици милиони от обществения ресурс и съдбата на най-голямата община са хвърлени на масата в най-мрачната политическа рулетка.
Нека първо разгледаме ситуацията напълно рационално.
Новото политическо ръководство на Столична община, начело с кмета Васил Терзиев въведе модерен европейски модел на управление: Чрез мащабна структурна реформа, считано от 1 февруари 2026 г., институцията на главния архитект е освободена от тежката политическа отговорност, за да се фокусира изцяло върху експертните си задължения по издаване на строителни разрешения. Стратегическото планиране премина в ръцете на нов заместник-кмет по градско планиране в лицето на арх. Любо Георгиев.
Тези дни, в края на юли, в разгара на летния сезон и годишните отпуски, общината внезапно обяви открит конкурс, за да запълни важния пост на главен архитект на София само въз основа на професионални качества чрез обективен тест и интервю. Звучи като перфектния план за прозрачно и ефективно управление на града, нали, пише CorruptionBG
Истината зад фасадата обаче мирише на класически институционален преврат. Реформата всъщност представлява брутално „обезкървяване“ на апарата на главния архитект, чийто екип е редуциран от 165 на едва 56 служители, а основните му правомощия са драстично орязани от 53 на 6 – предимно технически функции. Целта изобщо не е ефективност, а създаване на послушен фигурант. Сътворен е юридически парадокс, при който главният архитект носи цялата персонална и наказателна отговорност по Закона за устройство на територията за актове, които физически не може да провери, защото са подготвени от служители, йерархично подчинени на политическо лице – заместник-кмета.
А спешният летен конкурс с минимален 14-дневен срок за кандидатстване е толкова „прозрачен“ и лишен от изискване за стратегическа визия, че Съюзът на архитектите в България го обяви за подигравка и отправи ултиматум за пълен бойкот. Ако гилдията не излъчи свои представители в комисията, всяко строително разрешение, подписано от бъдещия победител, ще бъде напълно нищожно, което неминуемо ще накара банките да спрат финансирането на проектите и буквално ще парализира икономиката на София.
Гората като банкова гаранция:
Кой залага зеленото сърце на столицата
и прокарва асфалт под дърветата?
За да разберем защо е необходима тази административна парализа, трябва да погледнем към Борисовата градина, където битката за зеленото сърце на София разкрива смразяващи мащаби на задкулисие. Новата администрация на Терзиев се опитва да прокара същите – и дори по-опасни схеми за нов Подробен устройствен план (ПУП), завещани от предишното управление. Докато в луксозни брошури общината тиражира пропагандата, че в парка има едва 5 частни имота, официалните документи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството разкриват съществуването на цели 42 частни имота.
Това грубо прикриване на мащаба на частните апетити доказва, че ПУП обслужва скрити интереси. Нещо повече, чрез порочни схеми със заменки и смесени дружества, гъсти лесопаркови гори във вътрешността на парка са заложени като обезпечение за кредити в банки от строителни дружества и лица с прякори. Природата ни се третира като обикновен финансов актив за задоволяване на частни дългове в директно нарушение на закона.
