На 4 август Православната църква почита паметта на седемте свети отроци в Ефес, които според преданието оцелели след жестоки езически гонения, заспивайки в зазидана пещера за близо две столетия, съобщават от БТА.
Гоненията срещу християнитеПо време на своето управление римският император Деций Траян въвежда с декрет официален езически култ към Зевс и към собствената си личност. Докато повечето жители на империята, изповядващи различни езически вярвания, се подчиняват лесно на новите разпоредби, нарастващият брой християни отказва да се покланя на мнимите божества.
Непочитането на култа е обявено за измяна срещу държавата, което поставя началото на първото масово и жестоко преследване на последователите на Христос, останало в историята като „Дециево гонение". Хиляди губят живота си, а част от вярващите търсят спасение в пустинни и отдалечени места.
Убежище в пещератаСред укрилите се по време на гоненията са и седем младежи от Ефес, произхождащи от известни християнски семейства. Те намират убежище в планинска пещера на изток от града. Скорошното им разкриване от властите води до сурово наказание – гонителите зазиждат входа на пещерата с камъни, обричайки ги на гибел. Там младежите заспиват дълбок сън.
Пробуждането след два векаБлизо двеста години по-късно местен селянин започва да разчиства натрупаните камъни от входа на пещерата и открива телата на младежите, които изглеждат напълно живи. Според преданието те се събуждат и започват да общуват с хората.
Новината за чудото достига до местния епископ, областния управител и до тогавашния император Теодосий Втори. Императорът лично пристига на мястото, за да стане свидетел на случилото се. В негово присъствие младежите отново заспиват, този път вечен сън. Събитието остава трайно в паметта на Църквата, която и до днес ги почита като светци.
