Ниските води в р. Дунав показаха основите на прочутия Константинов мост.
Какво представлява този мост и защо е уникален?
Мостът е открит лично от император Константин Велики на 5 юли 328 г. С дължина от над 2.4 километра, той е обявен за най-дългия речен мост в цялата Античност и едно от най-великите инженерни постижения на Римската империя.
Свързвал е големия античен град Улпия Ескус (чиито величествени руини са до село Гиген, България) с крепостта Суцидава (близо до град Корабия в днешна Румъния).
Изграден е с масивни, каменни стълбове в реката и дървена връхна конструкция, широка около 5.7 метра – напълно достатъчно, за да се разминат спокойно две бойни колесници.
Мостът е просъществувал едва около 40 години. Предполага се, че самите римляни съзнателно са изгорили дървената му част около 367 г., за да отрежат пътя на варварските племена, нахлуващи от север.
Император Константин е роден в град Наисус (днешен Ниш, който исторически е бил част от българското етническо землище) и е израснал по нашите географски ширини. Негова е и прочутата реплика „Сердика е моят Рим“, тъй като дълго време е обмислял да премести столицата на огромната Римска империя в днешна София, преди окончателно да избере Константинопол.
Екип на Регионален исторически музей (РИМ) - Плевен документира културните останки (базите) на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус край днешното село Гиген, община Гулянци.
За БТА директорът на музея д-р Володя Попов разказа, че за античния мост на император Константин, свързан с функцията на Римската империя през река Дунав в северните провинции, в научната литература има богата информация.
Тя е и от императорската канцелария, когато на 5 юли 328 г. мостът е открит лично от император Константин I, и от изследователските екипи, които са се занимавали с неговото издирване и проучване в по-ново време.
Д-р Попов добави, че останките постепенно са се разрушавали от природата, от водата, но са оставили визията, че там е имало мост. Той представлявал много сериозно комплексно съоръжение, което в началото на IV век е акумулирало в себе си възможностите на цялата Римска империя.
Това, което днес се вижда по дъното на Дунав при падналите води е останките на базите, върху които се е развивал мостът. Той е бил дълъг около 2,5 км, близо 6 м широк и с височина на въздушния стълб над водата около 10 м. Той е бил най-дългото мостово съоръжение над река Дунав.
