Деветата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН в Трънско приключи с ключова находка – кост от титанозавър на около 83 милиона години, съобщават от БНР. Откритието е направено в петия ден от теренната работа, а фосилът вече се изследва и почиства в лабораторни условия, за да обогати колекцията от над 300 образеца от района.
Късметът на студента
Важният фрагмент е открит благодарение на студента Георги Севов, който работи с екипа за трета поредна година. Докато учените пресяват седименти за дребни находки, той забелязва кост в отчупен скален къс.
"Чух зад гърба си как той пита колегата седиментолог, проф. Марлена Янева, дали това, което е намерил, е кост. В момента, в който тя каза: "Мисля, че е кост", аз се обърнах към него и видях, че на практика той държи в ръце къс скала, в който много ясно се виждаше в средата как потъмнява една кост", разказва Владимир Николов, палеонтолог и палеохудожник от Националния природонаучен музей.
Следва внимателно разчистване на терен, като екипът заснема процеса с образователна цел. Самата кост е открита на пет големи фрагмента, като някои от тях са увредени от атмосферните условия и корените на растенията.
Българският динозавър – евентуален нов видПървоначално изследователите не могат да определят точния вид на животното, но след седмица лабораторна работа картината се изяснява. Установява се, че костта е от предмишницата (предния крайник) на титанозавър – група четирикраки растителноядни динозаври с дълги шии, част от завроподите. До момента в Трънско са намирани само техни прешлени и кости от задните крайници.
"Нашият, костите, които откриваме до момента от това животно, показват индивиди с дължина може би около 7-8 метра, което е очаквано за европейски титанозавър, защото повечето от европейските титанозаври са или с малки, или със средни размери", обяснява Николов.
Съществува хипотеза, че става въпрос за „джудже“ титанозавър, но за доказването ѝ са нужни още изследвания. Надеждите на палеонтолозите са в бъдеще да открият достатъчно добре запазен материал, който да докаже уникални анатомични белези. Това би позволило официалното описване на нов вид.
Възрастта на фосилите се определя не чрез въглерод-14 (който е приложим само за находки до 60 000 години), а чрез комплекс от геоложки данни – цветен прашец, растителни спори и радиоизотопно датиране на вулканични скали.
Крокодили и ново находище
Експедицията носи и други ценни сведения за древната екосистема. Учените са намерили зъби и люспи от риби, както и останки от поне два вида крокодили. Едните са били триметрови хищници, а другите – по-дребни, около метър и половина, които вероятно са се хранили с миди и охлюви.
Междувременно екипът работи и по второ находище в Трънско, открито през април 2025 година от Владимир Николов, Латинка Христова и доц. д-р Дочо Дочев от Софийския университет. При пореден оглед на терена учените откриват два костни фрагмента само за 20 минути. Вече е подготвена научна статия за новото място, като се очаква официално съобщение до края на годината.
След девет успешни сезона, екипът на Националния природонаучен музей продължава бавната и прецизна работа по почистването и анализа на стотиците фосили, като подготовката за десетата юбилейна експедиция вече е в ход.
