Нова вълна от финансови измами, подпомогнати от изкуствен интелект, може да остави жертвите без пари и дори без самоличност. За схемите предупреждават от Българската народна банка, като измамниците използват все по-убедителни SMS-и, имейли, телефонни обаждания и фалшиви образи, за да достигнат до банковите сметки, предава bTV.
Клара вече е попадала на подобна схема. Тя получила съобщение, което изглеждало като изпратено от банка.
„SMS-ът представлява логото на определена банка и след това уведомление, че има някакъв превод по картата и че трябва да се направи обаждане на някакъв телефон или да се преведе някаква сума“, разказва тя.
Една грешна реакция може да струва скъпо Схемите са различни, но целта е една – измамниците да стигнат до парите чрез доверието на жертвата.
Изкуственият интелект допълнително улеснява престъпниците. Те могат да създават убедителни съобщения и изображения, както и да имитират лица и гласове чрез т.нар. deepfake.
„Повишаването на ръста на подобни измами се наблюдава не само в страната, а и на европейско ниво, доколкото новите технологии допринасят за този тип измами да бъдат по-трудни за установяване и по-трудно разпознаваеми“, посочва д-р Диана Ганчева, началник отдел в дирекция „Платежен надзор“ в БНБ.
Измамата може да има и втори епизод Попадането в капана понякога не е краят.
При т.нар. „стая за възстановяване“ (recovery room) жертвата получава ново обещание – че изгубените пари могат да бъдат върнати. Срещу нова такса.
Така човек, който вече е бил измамен, може да бъде превърнат в мишена за втора измама.
„Всеки ден се крадат не по-малко от 12 милиона евро по тези канали. Или да си го представите още по-добре – това са 480 хиляди евро на час или 8 хиляди евро на минута“, коментира експертът по киберсигурност Ясен Танев.
Банката няма да поиска ПИН-а ви Според д-р Диана Ганчева най-важното правило е да не предоставяме лична и банкова информация.
„Вашите лицензирани доставчици на платежни услуги никога не биха изискали от вас да предоставите своя ПИН код, своите пароли, своите идентификационни данни за интернет банкиране и други подобни“, предупреждава тя.
Затова при съмнителен SMS или имейл правилната реакция е проста: проверка, а не действие.
Клара също вече има свой алгоритъм: „Първо поглеждам логото на банката, търся телефон – дали е записан, опитвам се да се обадя на телефона.“
В свят, в който измамата може да звучи като истински служител на банка, да изглежда като официално съобщение и дори да говори с познат глас, най-добрата защита остава старата – да спрем за момент и да проверим, преди да се доверим.
