ДСБ поиска от вицепремиера Иво Христов да обясни защо Бургас е избран пред София за домакин на „Евровизия 2027“, въпреки че решението е взето след международна оценка на двете финални кандидатури, а по самата процедура кандидатурите се подготвят и защитават от градовете и техните кметове. София и Бургас са участвали със свои предложения, представени от екипите на Васил Терзиев и Димитър Николов, докато Христов оглавява държавната подготовка за конкурса, но не е органът, който избира града домакин. Подобен модел се използва и в други европейски държави - във Великобритания за „Евровизия 2023“ кандидатурите на Глазгоу, Бирмингам и Лийдс бяха водени от самите градове и местните власти, а в Швеция Малмьо спечели домакинството за 2024 г., след като самият град подаде и защити кандидатурата си пред организаторите. На този фон ДСБ настоява Христов да покаже критериите, оценките и финансовата рамка, по които Бургас е предпочетен пред София.
Ето целия пост на Бонка Василева, председател на ДСБ-София, без редакторска намеса:
Бургас ще е домакин на Евровизия. Добре!
Но сега идва по-важният въпрос: защо?
Не искам общи обяснения, като от пресконференцията. „Бургас е прекрасен град“, „София също е прекрасна“ и общи приказки за туризъм и престиж.
Искам да видя черно на бяло как е оценена всяка кандидатура.
БНТ организира процедурата, обяви изискванията и заедно с EBU стигна до избора на домакин.
А подготовката за „Евровизия 2027“ е оглавена от вицепремиера Иво Христов.
И точно тук вече има още един въпрос, който не може да бъде заобиколен.
Иво Христов трябва да покаже, че политическите му отношения и политическите му оценки за София нямат никакво отношение към начина, по който държавата ще работи с града.
Защото София се управлява от Васил Терзиев - човек, избран с подкрепата на граждани, които от години са обект на остри политически атаки от средите, с които Христов е свързан.
Точно затова към него трябва да има още по-висок стандарт на прозрачност.
Не казвам, че Христов е повлиял върху избора на Бургас....засега!
Казвам нещо много по-просто:
Когато човек с ясно заявена политическа позиция към определена част от обществото получава водеща роля в подготовката на събитие, което има огромна публична и политическа стойност за София и Бургас, той трябва да бъде готов да покаже всичко.
Критериите.
Оценките.
Аргументите.
Парите.
Отговорностите.
Искам да видя колко точки е получил Бургас по всеки критерий, колко е получила София и защо.
Капацитет и пригодност на залата.
Транспорт и достъп.
Международна свързаност.
Хотелска база.
Сигурност.
Логистика.
Техническа инфраструктура.
Телевизионна продукция.
Финансова рамка.
Ангажименти на общината и държавата.
Ако Бургас е спечелил с 95 срещу 87 точки - покажете оценките.
Ако София е загубила заради конкретен недостатък - кажете кой е той.
Ако Бургас предлага по-добра финансова рамка - покажете я.
Ако има по-добра зала, по-добра логистика или по-добра организация - покажете доказателствата. Защото иначе остава един прост въпрос:
Как точно стигнахме до това решение?
И тук идва политическият контекст.
Бургас се управлява от Димитър Николов - един от най-разпознаваемите кметове на ГЕРБ.
Името му вече се обсъжда и като възможна президентска кандидатура на ГЕРБ.
От другата страна е София -управлявана от Васил Терзиев и град, който през 2027 г. отново ще бъде в центъра на голяма политическа битка.
Следователно „Евровизия“ не е просто концерт.
Това е огромна международна видимост, огромен бюджет и събитие с потенциален политически ефект.
Точно затова не искам да вярвам на никого на доверие. Искам да видя фактите.
Бургас е български град и му пожелавам успех.
Това не е война между Бургас и София.
Но ако изборът е бил направен по политически причини, това също трябва да стане ясно.
И ако Иво Христов действително няма нищо общо с подобна политическа логика, тогава най-лесният начин да го докаже е един:
Покажете оценките. Покажете критериите. Покажете парите.
Защото „доверете ни се, ние преценихме“ не е достатъчно.
Прозрачността не е атака срещу победителя. Тя е доказателството, че победата е честна.
