Влязлата в сила забрана на непоисканите рекламни телефонни обаждания във Франция и общата тенденция в Европейския съюз към затягане на правилата поставят остро въпроса за преосмисляне на действащото българско законодателство. Европа постепенно преминава от модела на обаждания при липса на отказ към обаждания единствено след предварително дадено съгласие от гражданите.
У нас телемаркетингът все още оперира в сива зона, като се възползва от фрагментираното законодателство. Законът за защита на потребителите разглежда проблема единствено през призмата на агресивната нелоялна търговска практика. За да бъде санкционирана дадена компания обаче, актът на обаждането трябва да е продължителен и изключително настъпателен.
Според основателя на платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова, останалите нормативни актове в България също не дават пълна защита срещу телефонния тормоз.
„Законът за електронната търговия обхваща единствено изпращаните на електронната поща съобщения с търговска цел, като забранява изрично тези, за които потребителите не са дали предварително съгласие. Другият приложим нормативен акт е Регламентът за защита на данните, който не забранява сам по себе си маркетинговите съобщения, а поставя изискването личните данни да бъдат обработвани законосъобразно“, обяснява експертът по потребителски права.
Френският модел изключва мълчаливото съгласиеС новите правни норми френската държава прехвърля цялата отговорност за негативните последствия от телемаркетинга директно върху компаниите. Предишните опити за регулация – като забрани за обаждания в определени часове и създаване на регистри на отказалите се – се оказаха неефективни. Статистиката показва, че близо три четвърти от французите са продължавали да бъдат обект на телефонен тормоз в продължение на повече от 15 години.
До радикалната забрана се стига, след като 11 неправителствени организации категоризират практиката директно като тормоз, водещ до сключване на нежелани договори.
„Ако компанията прехвърли маркетинговите обаждания на кол център, тя продължава да носи същата отговорност за тези действия. Законът изключва мълчаливото съгласие и посочва изрично, че не бива да има предварително поставен тик, тоест потребителят трябва да даде съгласие осъзнато и със собствена воля“, категорична е Руменова.
Новото френско законодателство предвижда безкомпромисни санкции за всяко отделно нерегламентирано обаждане. Глобите за физически лица достигат 75 000 евро, а за компаниите – 375 000 евро.
Държавата прави и още една ключова стъпка, като криминализира действията, когато обажданията са насочени към уязвими групи от обществото. В тези случаи финансовата санкция скача до 500 000 евро, а извършителите могат да получат ефективна присъда до 5 години лишаване от свобода.
