Общо осем станаха намерените мъртви лешояди в национален парк "Централен Балкан", след като късно във вторник беше съобщено за пет отровени хищни птици. В сряда при обход бяха намерени още три мъртви птици.
Първите мъртви птици бяха открити на 18 август в Национален парк „Централен Балкан“. Един белоглав лешояд бе намерен в критично състояние и почина късно във вторник, съобщават от Българското дружество за защита на птиците. Предполагаемата причина за смъртта е отравяне.
Бяха открити общо четири черни лешояда, още един белоглав, единственият брадат лешояд в България, който бе освободен в дивата природа от екипа на „Зелени Балкани“ през миналата година, и един гарван. След получаване на притеснителен сигнал от GPS предавателя на един от черните лешояди, маркирани от БДЗП, към локацията тръгнаха д-р Добромир Добрев и Николай Терзиев с обученото куче Буда – отрядът на Българското дружество за защита на птиците за борба с отровите в дивата природа.
На мястото на инцидента дойдоха и представители на дирекцията на Национален парк „Централен Балкан“, РПУ – Карлово и ОДБХ – Пловдив. Екипът на БДЗП намери част от мъртвите птици при обход на труднодостъпен терен на над 1800 метра надморска височина, разпръснати на площ от около половин квадратен километър в близост до зимната пътека за връх Ботев. В района беше открит и труп на говедо, най-вероятно заложен като отровна примамка за хищници. През днешния ден стана ясно, че е умрял още един черен лешояд, с което общият брой на убитите птици от този вид стана 9.
Снимка: Доктор Добромир Добрев, БДЗП
Маркираният черен лешояд, чиито данни се използваха за локализиране на мястото на инцидента, е дарен от Испания за българската природа в рамките на инициативата „Завръщане на черните лешояди в Родопите“, която се координира от БДЗП с участието на Фондация „По-диви Родопи“ и международни партньори.
"Отравянето на диви животни не е проблем само на България. Испания също е преминала през много тежък период, в който отровата е била сред основните причини за смъртността на лешоядите. Разликата е, че там в продължение на години са изграждани механизми за ранно откриване, разследване и санкциониране на тези престъпления, включително специализирано обучение на институциите и работа на терен. Резултатът е, че случаите на отравяне намаляват значително. Това показва, че проблемът може да бъде решаван, когато има последователна държавна политика и реално прилагане на закона“, заяви д-р Добромир Добрев.
Използването на отровни примамки е незаконно и представлява сериозна заплаха не само за защитените видове, но и за другите животни и хората. Предвидените наказания в българското законодателство са лишаване от свобода до 5 г., както и значими глоби до 11 000 евро. След установяването на тежкия инцидент е подаден сигнал към сектор „Престъпления против околната среда и дивата природа“ към ГД „Национална полиция“. Предприети са действия по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Случаят е особено тревожен, тъй като е станал на територията на национален парк и засяга видове, чието възстановяване в България е резултат от десетилетия природозащитни усилия.
