Фондацията на Братя Диневи откри първия у нас паметник/бронзов барелеф на автора на химна на Европа немския поет Фридрих Шилер.
Неговият монумент е част от „Алея на народите“ на Марина „Диневи“ в град Свети Влас, създадена по инициатива на прочутите бизнесмени в морския град.
Поет, писател и драматург Фридрих Шилер оказва разностранно и силно влияние върху европейската литература и култура. Най-известната му творба и до днес е създадената през 1785 година „Ода на радостта“, която прославя братството и разбирателството на цялото човечество. Одата добива популярност от музикалната композиция на Лудвиг ван Бетховен в неговата „Девета симфония“.
За откриването на паметника специално в Свети влас пристигна Н.Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Федерална република Германия, която бе посрещната от Динко и Йордан Диневи – съпредседатели на фондация „Българска памет–братя Диневи“.
Церемонията по откриването бе уважена от ексминистрите Соломон Паси и Гергана Паси, от общински съветници, гости и туристи на морския град.
„Искахме да изразим почит пред Шилер, пред идеите му за братство и равенство между народите, като поставим барелефа му на Алеята, начело с нашите герои Ботев и Левски, и до образите на национални герои на други държави" изтъкнаха аргументите си за поставянето на барелефа Динко Динев и Йордан Динев – съпредседатели на фондацията.
Йордан Динев специално подчерта, че идеите на Шилер за разбирателство между народите са особено актуални в днешно време, когато близо до територията на България се водят войни.
В словото си Ирене Планк заяви, че в творчеството на Шилер и специално в Одата на радостта“ („An die Freude“) са заложени преди всичко хуманистични и просвещенски идеи. Радостта не е представена просто като приятно чувство, а като сила, която може да обедини човечеството.
През 1785 година Шилер изпаднал в тежки финансови затруднения. Вдигнал се отново на крака благодарение на приятелска подкрепа. Вдъхновен от човешката дружба в труден момент, той написва одата.
Централната идея на творбата е всеобщото братство между хората. Радостта премахва разделенията между хората и ги превръща в едно духовно семейство. Затова и най-известното послание е: „Всички хора стават братя“. Шилер мечтае за свят, в който човекът е свободен от потисничество и унижение.
Идеята за братството е свързана с просвещенските представи за свобода, равенство и човешко достойнство, това подчерта в словото си Йордан Динев, за да обясни мотивите, които са подтикнали фондациата да изгради този паметник.
Шилер представя радостта като сила, която освобождава човека от разделението, обединява хората и ги води към братство, любов, свобода и духовно единство, заяви и зам.-председателят на фондациията Даниела.
Именно тази идея за универсалното човешко братство по-късно става още по-известна чрез Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, който използва части от текста на Шилер.
Мелодията на "Одата на радостта" е преизпълнена с тържественост и величие. Тя се разпознава и запомня много лесно. Но не това е основната причина да бъде избрана за европейски химн. Решаваща роля в случая играе текстът.
Композиторът още в младостта си много обича стихотворението на Шилер, особено се вдъхновява от строфата "Братя стават всички люде". Преди Бетовен към това стихотворение пишат музика още няколко композитора, включително и Франц Шуберт.
В края на 18-ти век "Одата на радостта" от Шилер се радва на изключителна популярност - най-вече, защото отразява духа на времето. След Великата френска революция нейните идеали - за равенството и братството - намират горещ прием в Германия и отекват в душата на Шилер.
В превод на български от Димитър Стоевски, ето един малък откъс от нея:
"Радост, дева вдъхновена,
лъч божествен - дивен дар,
свеждаме опиянени
взор пред твоя свят олтар.
Ти сплотяваш в порив чуден
разделените от зло,
братя стават всички люде,
ти разпериш ли крило.
Хор: Във прегръдка, милиони,
край сложете на вражди!
С обич безпределна бди
бог от звездни небосклони."
Бетовен - също както и Шилер - се увлича по революционните идеи. Стихът "Братя стават всички люде" за него е квинтесенция на хуманизма, който се превръща в нещо като негово лично кредо.
Разбира се, когато Шилер и Бетовен създават своите произведения, и през ум не им минава, че в бъдеще може да се появи съюз на свободни държави, обединени от демократичните ценности.
Въпреки че Бетовеновата "Ода на радостта" се пее по текста на Шилер, химнът на Европа върви само като музика - без думи. Избран е универсалният език на музиката, защото в противен случай би възникнал въпросът на кой точно от европейските езици да се пее официалният химн. Той e приет повече от 20 години след основаването на Съвета на Европа, който за пръв път се събира през 1949 година.
През 1972 година Съветът на Европа решава да поръча на прочутия диригент Херберт фон Караян три версии на "Одата на радостта": за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър.
По-късно, през 1985 година, "Одата на радостта" става химн и на Евросъюза. Разбира се, тя не подменя националните химни на държавите-членки, а е визитна картичка на Европа, която припомня за идеалите на европейското общество: свобода, мир, солидарност и единство.
Особено влияние върху Шилер оказва дружбата му колоса на поезията Гьоте. Двамата се запознават през 1787 година, когато Шилер пристигнал във Ваймар, а Гьоте бил министър на княжеството. Именно Гьоте подава ръка на своя талантлив млад колега с назначение в университета в Йена, като професор по история и философия. Там Шилер се задълбочил в трудовете на Имануел Кант, които ще сложат трайно влияние върху художествено-теоретичните му възгледи.
Фридрих Шилер
Благодарение на приятелството с Гьоте Шилер създава прочутите си балади "Поръчителство", "Жеравите на Ибик", "Пръстенът на Поликрат" и др. През 1800 година написва трагедията си "Мария Стюарт".
И пак Гьоте подсказва на Шилер сюжета на "Вилхелм Тел" - драма, написана с истинско вдъхновение само за девет месеца. И до днес тя е шедьовър, претворил по драматичен начин жаждата за свобода и справедливост.
Шилер и Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За големите си заслуги за културата на Ваймар през 1802 година Шилер бил удостоен с благородническа титла от Ваймарския херцог.
Заради всичко това Фридрих Шилер намери място и на прочутата "Алея на народите" на Марина "Диневи".
"Алеята" на почитта, изградена с подкрепата на фондация „Българска памет – братя Диневи“, започва с барелефите на Васил Левски, Христо Ботев, там са и образите на Шандор Петьофи, руския адмирал Фьодор Ушаков, английския адмирал Хорацио Нелсън, френския маршал Филип дьо Клерк, американския журналист Джанюариъс Макгахън, обединителят на Италия Джузепе Гарибалди, на полския творец Адам Мицкевич, на грузинския княз Алексей Церетели – застъпник на българската национална кауза, на казахстанския философ Абай, на японския самурай Сейго Ямадзава и др. Идеята на Алеята е да покаже уважение не само към българските, но и към национални герои на други държави.
В Диневи Ризорт се намират и създадените от Фондация „Българска памет – братя Диневи“ - Алея на Олимпийската слава, която обединява барелефи на всички златни олимпийци, 5-метров монумент на хан Тервел, паметник на 28-ят американски президент Удроу Уилсън, наричан още „Спасителят на България“, църквата „Свети Власий“, „Пътека на вярата“, на която са изградени над 40 параклиса, създаващата се в момента Алея на сценичната слава в построения от фондацията амфитеатър с 600 седящи места „Арена Диневи“, в която се поставят бронзови барелефи на най-известните български сценични артисти и др. културни проекти.
Амфитеатър „Арена“ е частна инициатива на фондация „Българска памет – братя Диневи“, има над 100 представления през летния сезон и се вписва в идеята на фондацията за развитие на културно-исторически туризъм, която се прилага в курорта Диневи Ризорт.
