Държавата ще подпомогне финансово 1 200 души, които желаят да напуснат големите градове и да се заселят в населени места с под 50 000 жители, съобщават от bTV. Мярката е част от втория модул на програмата „Избирам България“, който се очаква да стартира в началото на есента, и има за цел да смекчи проблема с обезлюдяването и липсата на работна ръка в по-малките общини.
Предвидени са средства за наем и преместване на имущество, както и допълнително финансиране за семейства с малки деца. Освен това се очаква в рамките на 12 месеца да бъде субсидирана и заетостта на преместилите се лица, което означава, че работодателите ще получават средства за заплати и осигуровки, както и за допълнителни разходи.
Според бившия социален министър Христина Христова проблемът е комплексен и изисква действия в множество сфери като здравеопазване, образование и инфраструктура.
„Отдавна говорим за големите регионални различия в България, за селища със затихващи функции. Даже имаме над 200 села, в които няма нито един човек вече“, посочва Христова и допълва, че първият модул на програмата успешно е привлякъл млади българи от чужбина.
Финансистът Левон Хампарцумян обаче изразява скептицизъм относно ефективността на този тип мерки, припомняйки подобни неуспешни опити в миналото за райони като Странджа и Сакар.
„Днес България е отворена система. И ако един млад човек трябва да избира дали да вземе някаква субсидия, която ще бъде за една година, после ще свърши, и да отиде в някакво западащо българско село, може би ще предпочете работещо село в Германия, в Италия, някъде друго“, коментира финансистът, добавяйки, че е нужна модерна инфраструктура, за да видят младите перспектива за живот извън големите центрове.
Децентрализация и риск от злоупотреби
На фона на демографската криза остава нерешен въпросът за финансовата децентрализация на общините. Христова дава пример с лошите условия в някои социални домове и нуждата средствата да отиват директно при кметовете, за да се гарантира единен стандарт за качество на живот, но при строг контрол и бързи санкции.
Хампарцумян предупреждава, че децентрализацията крие сериозни рискове при липса на компетентна администрация.
„Ако имате един крадлив кмет или крадлива администрация, тя може да направи 20 проекта... за да може някакси наедро да си вземат своето парче от публичните пари“, отбелязва експертът и категорично заявява, че ако администрацията е ефективна на всички нива, нужда от децентрализация няма.
Критериите за минималната работна заплата
По отношение на доходите, социалните партньори са постигнали съгласие около четири критерия за определяне на минималната работна заплата. Христова акцентира върху необходимостта да се мери реалната издръжка на живота и покупателната способност чрез потребителска кошница от стоки и услуги. Тя отбелязва и сериозните регионални дисбаланси в страната.
Докато минималната заплата е 620 евро, средната за страната достига 1 444 евро, в София е около 1 900 евро, а в технологичния сектор надхвърля 3 000 евро.
Хампарцумян посочва, че глобализацията и навлизането на изкуствения интелект променят драстично пазара на труда, като високопроизводителните предприятия ще изискват все по-образована работна сила. Според него решението на икономическите проблеми не може да стане с административни мерки, а чрез системни инвестиции в образованието още от ранна детска възраст.
