„В момента системата на финансиране е фокусирана върху броя ученици. Това прави несигурни учителите в по-малките училища и заплатите, които получават, са различни”, коментира проф. Вълчев.
По думите му това изкривява системата и дори поведението на учителите. „За да могат да получават финансирането, се получават такива неща като деца, които очевидно не владеят български, получават оценка по български език и преминават в горен клас. Ако си спомните, имаше един ужасяващ случай преди години в едно пловдивско училище, когато беше прикрита смъртта на едно дете. И дори бяха продължили да му пишат оценки след неговата смърт, за да получават субсидия. Имаме случаи на неотбелязване на отсъствия”, коментира проф. Вълчев.
Проф. Вълчев каза, че ще се предложи промяна в модела на финансирането, така че учителите да са спокойни за своя статут.
„И да започнем да получаваме адекватна информация. Защото изкривявайки я, ние не можем да очертаем какъв е проблемът и да търсим неговите решения”, каза проф. Вълчев.
„Трябва да продължим политиката на увеличаване на заплащането на българския учител”, смята проф. Вълчев. В момента около 18% от общия брой на ангажираните в образователната ни система са под 35 години.
Също за догодина се отлага евентуалното увеличение на помощите за учениците от 1. до 4. клас и от 8. клас, които сега получават еднократно по 153 евро.
От Съюза на директорите направиха предложение към МОН учебната година да започне още в понеделник, 14 септември, не на 15-и, за да може този ден да се спести и да се даде в някоя ваканция.
„Вчера приключи срокът за обсъждане на това наше предложение за разпределението на ваканциите по време на следващата учебна година. Ще видим всички разумни предложения. Ще се съобразим. Министерството на образованието не е създадено като структура, която да тормози учителите, родителите, учениците. Напротив, всичко, което е разумно и е възможно”, каза проф. Вълчев.
За предложението за националната програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия”.
За предложението за националната програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия”.
„Няма да превърнем училището в казарма. Тези програми съществуват още от 2017 година в българското училище. Това са 5 часа в 10. клас, 5 часа в 11. клас. Учи се как да се реагира в кризисни ситуации. Как едно дете трябва да действа при тревога”, обясни проф. Вълчев.
„Разширява се в посока да се изучават традициите на българската армия, защото това са едни славни страници от българското минало. Същевременно трябва да се показват и трагедиите, които водят военните конфликти. Не само да се възторгваме от военните победи, а да си даваме сметка, че войната по принцип е трагедия, едно от най-големите нещастия”, каза проф. Вълчев.
След убийството на Младежкия хълм в Пловдив
Министърът вече се е запознал с докладите на директорите на училищата, в които са учели младежите, обвинени за убийството на Младежкия хълм в Пловдив.
„Почти всички от тези ученици не се отличават от средностатистическия профил на българския ученик”, обясни проф. Вълчев.
„Повечето от тях нямат много отсъствия. При някои има завишен брой на отсъствията по уважителни причини. Само един имаше наказание за неизвинени отсъствия, формирани основно от закъснения”, каза министърът.
Родителите са поддържали контакт с училищните ръководства.
„Не може да говорим за скъсване на връзката между училище и родители”, категоричен е министърът.
„При почти всички от тях се забелязва постепенно маргинализиране и откъсване от средата на класа, търсене на други групи, където да се почувстват значими, да са част от група. Само при едно от децата има изключително много отсъствия, но те са по болест. Размерът им е такъв, че говори за откъсване от образованието. Вероятно има поне основателна медицинска причина за тях”, каза проф. Вълчев.
При едно от децата има регистриран случай на насилие. Веднага са реагирали и МВР, и училището и родителите.
От докладите на училищните ръководства обаче става ясно, че не е имало никакви индикации, от които да се очаква нещо подобно.
