Съединените щати започнаха нова кампания за натиск върху иранската икономика и прекъсване на финансовите мрежи, които подпомагат Техеран. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт предупреди държави и компании по света, че могат да бъдат подложени на американски санкции, ако продължат да правят бизнес с Иран.
Бесънт обяви кампанията, наречена „Операция „Икономически аутсайдер““, в понеделник. По думите му Вашингтон ще насочи усилията си към основните източници на приходи на Иран, включително търговията с петрол, и ще оказва натиск върху чуждестранни компании и правителства да прекратят икономическите си отношения с Техеран.
„Нашата цел по целия свят е да прекъснем всеки икономически жизненоважен канал, който поддържа този тираничен режим, докато Техеран не остане сам“, заяви Бесънт.
Той предупреди, че нито една държава или компания не е извън обсега на американските санкции. По думите му ще бъдат санкционирани структури, които улесняват ирански финансови операции или помагат на страната да превръща износа на петрол в приходи.
Кампанията е насочена към пет области, които американските власти определят като жизненоважни за иранската икономика: дигитални активи, технологии, злато, авиация и корабоплаване. Министерството на финансите на САЩ обяви и санкции срещу 60 компании, кораба и физически лица в държави и територии, сред които Обединените арабски емирства, Хонконг, Китай, Сингапур и Швейцария. Вашингтон ги обвинява, че помагат на Иран да заобикаля санкциите и да поддържа икономическата си дейност.
Бесънт заяви, че американските власти са проследили мрежите и посредниците, използвани от Иран за преместване на петрол и за заобикаляне на ограниченията, и сега ще се опитат да прекъснат тези канали.
„Ще потърсим отговорност от всички“, каза той, описвайки кампанията като опит да бъдат прекъснати всички потенциални източници на приходи, които поддържат Иран и Корпуса на гвардейците на ислямската революция.
Министърът на финансите сравни кампанията с десанта на съюзническите сили в Нормандия по време на Втората световна война, определяйки я като „икономически Ден Д“. Сравнението вече беше предизвикало критики, но Бесънт обясни, че целта му е да подчертае началото на мащабна кампания за изтласкване на противника от позициите му, включително чрез действия, засягащи трети държави.
Той представи пред Иран два възможни пътя: продължаваща изолация и икономика на оцеляването или връщане към нормални икономически отношения с международната общност.
По отношение на държавите, които поддържат икономически връзки с Иран, Бесънт заяви, че Вашингтон ще им даде възможност да променят курса си, преди да бъдат наложени санкции.
„Даваме на всички възможност да поправят неправомерното си поведение. Защо бих искал да взривя световната финансова система?“, каза той, отговаряйки на въпрос защо САЩ заплашват търговските партньори на Иран със санкции, вместо незабавно да ги наказват.
Бесънт заяви, че на отделните държави ще бъдат дадени срокове и конкретни стъпки, които трябва да предприемат, като за отказалите да сътрудничат ще има последствия. Той добави, че президентът Доналд Тръмп лично е разговарял с чуждестранни лидери и ги е призовавал да прекратят отношенията си с Техеран.
„Онези, които застанат на страната на Съединените щати, ще пожънат ползите от нашето партньорство. Онези, които се обвържат с иранския режим, трябва да очакват да споделят неговата изолация“, заяви Бесънт.
Кампанията започва почти шест месеца след началото на войната между Иран, Съединените щати и Израел. През февруари Вашингтон и Израел нанесоха удари по Иран по време на преговори за ядрената програма, при които загинаха върховният лидер аятолах Али Хаменей и други високопоставени представители. Ударите обаче не доведоха до свалянето на иранската управляваща система.
Иран отговори с ракетни и дронови атаки в региона и до голяма степен затвори или установи контрол над Ормузкия проток, един от най-важните маршрути за световните доставки на петрол и газ. Нарушаването на трафика допринесе за повишаването на цените на енергията и засили натиска върху световната икономика.
Няколко кръга на военна конфронтация и дипломатически усилия не успяха да разрешат кризата. Последната американска икономическа офанзива има за цел да принуди Техеран да направи значителни отстъпки, включително да се откаже от ядрената си програма и да прекрати атаките срещу корабоплаването в Ормузкия проток.
През април САЩ вече обявиха блокада на иранските пристанища. Макар мерките да нанесоха щети на иранския петролен износ, те не доведоха до политическия резултат, към който Вашингтон се стреми.
„Блокадата очевидно навреди на Иран, особено на петролния му износ, но не доведе до политическия резултат, който Вашингтон иска. Иран не се е предал“, заяви Сина Туси от Центъра за международна политика.
По думите му последният натиск изглежда има за цел да засили икономическия натиск, след като военната кампания не е довела до решаващ резултат, докато нарушенията в Ормузкия проток продължават да създават проблеми както за САЩ, така и за световната икономика.
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет заяви, че Иран няма да може да издържи на новия икономически натиск безкрайно и в крайна сметка ще трябва да се върне към преговорите за ядрената си програма.
„Знаем, че икономическият натиск в момента ги наранява най-много“, каза Хегсет.
В същото време той не изключи възможността за нови американски военни действия.
„Ако трябва да използваме кинетични удари, ще ги използваме. Ако Иран е достатъчно неразумен да прекали или да се намеси срещу американските военни, ще направим необходимото“, заяви той.
Иран отхвърли новия американски натиск. Външният министър Абас Арагчи заяви, че Вашингтон повтаря мерки, с които Техеран се сблъсква от години.
„Те не могат да измислят друго решение за противопоставянето си на великия ирански народ и затова постоянно предлагат едни и същи стари планове“, каза Арагчи.
Иранският министър на икономиката Али Маданизаде заяви, че Техеран се е подготвил за новия натиск и очаква Вашингтон отново да претърпи поражение. По думите му иранското правителство е разработило двугодишен план за справяне с последиците от санкциите.
Ръководителят на Върховния съвет за национална сигурност на Иран Мохсен Резаи отправи по-пряко предупреждение, заявявайки, че държавите, които подкрепят американските мерки, могат да бъдат считани за участници в „акт на война“. Той заплаши, че Иран може да отвърне, като атакува други маршрути за транспортиране на петрол в Персийския залив.
„Ако икономическата война продължи, нито една капка петрол няма да бъде изнесена нито през Ормузкия проток, нито от която и да е точка на Персийския залив“, заяви Резаи.
САЩ все повече разчитат на вторични санкции, тъй като директните американски икономически лостове спрямо Иран са ограничени. Иран е подложен на международни санкции от десетилетия, а двустранната търговия между Вашингтон и Техеран е минимална.
Преди войната най-големите търговски партньори на Иран бяха Китай и Обединените арабски емирства. Турция и Ирак също поддържат значителни икономически отношения с Техеран, докато Русия остава важен търговски партньор. Германия е най-големият европейски търговски партньор на Иран, макар че двустранната търговия е била малко над 1 млрд. евро през 2025 г. и се очаква да намалее приблизително наполовина тази година заради войната.
Бесънт отказа да посочи конкретни държави, чието сътрудничество Вашингтон ще търси или изисква. Китай заяви, че следи внимателно развитието и ще предприеме мерки за защита на своите права, като същевременно подчерта, че санкциите и натискът няма да разрешат спора.
Новата кампания започва в момент, когато войната навлиза в по-несигурна фаза. Бомбардировките до голяма степен са прекратени, но преговорите са в застой, а бъдещето на Ормузкия проток остава в центъра на спора. Иран на практика е затворил водния път, докато САЩ продължават блокадата на иранските пристанища.
Споразумение, постигнато през юни, даде на двете страни 60 дни за преговори за прекратяване на конфликта и постигане на договореност по иранската ядрена програма. Срокът изтече миналата седмица без постигане на споразумение.
Дипломатическите усилия продължават въпреки задънената улица. Началникът на пакистанската армия трябваше да посети Иран в понеделник в рамките на опитите за възобновяване на преговорите, а външният министър на Оман се очакваше да се срещне с иранския си колега във вторник, за да обсъдят ситуацията около Ормузкия проток.
За Вашингтон новата кампания е опит икономическата изолация да бъде превърната в инструмент за натиск в момент, когато военните действия не са успели да принудят Техеран да капитулира. За Иран санкциите са поредният етап от продължаващото от години икономическо противопоставяне, което правителството твърди, че е готово да понесе.
