България ще поиска неустойка заради поредното забавяне на доставката на вторите осем изтребителя F-16. Междувременно САЩ са отказали да предоставят на страната самолети F-16 втора употреба, а Швеция не е дала съгласие за доставка на употребявани „Грипен“.
Това съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов по време на изслушване в парламентарната комисия по отбрана. "Сложна е ситуацията във Военновъздушните сили (ВВС) и единственото решение, което виждам към момента, е МиГ-29, колкото и да е неприятно за някои", обяви още той.
Американската компания "Локхийд Мартин" е информирала българското военно министерство, че ще има забавяне на доставката на вторите 8 български изтребители F-16 Block 70 чак до 2030 г.
Това твърди в официално съобщение Министерство на отбраната.
В средата на август, след среща на Стоянов с представители на производителя „Локхийд Мартин“, стана ясно, че доставката на вторите осем F-16 се очаква да бъде отложена чак до средата на 2030 г. По първоначалния график самолетите трябваше да започнат да пристигат в България през 2028 г. Като причина за забавянето бяха обявени трудности в производствения процес.
„Настоял съм по най-бързия начин да бъде изтеглена по-рано втората осмица, но от „Локхийд Мартин“ ни обясниха, че капацитетът на завода не позволява да се изпълни по-рано поръчката“, заяви Стоянов. От компанията са уверили, че настоящият срок не е окончателен и ще бъде направено всичко възможно производството да бъде ускорено.
България нито има пари, нито има нужда от много ракети за закупените от САЩ 16 изтребители F-16. Това се разбра от изявление на военния министър Димитър Стоянов в Хасково.
Заради забавянето Министерството на отбраната започна да търси варианти за осигуряване на изтребители в преходния период. Стоянов съобщи, че е отправял запитвания до САЩ и Швеция за F-16 и „Грипен“ втора употреба, но и двете възможности са отпаднали.
„За мен като министър няма значение какъв е самолетът, стига България да може сама да пази въздушното си пространство“, подчерта той.
Военното министерство вече обяви обществена поръчка за ремонт на до 10 двигателя за МиГ-29. Прогнозната стойност е 17 млн. евро с ДДС, а срокът за подаване на оферти е 1 септември. Предишната процедура за ремонт на двигатели беше прекратена, след като не беше намерен изпълнител. Последно България ремонтира двигатели за МиГ-29 в Полша през 2023 и 2024 г.
МО търси възможности за резервни части и чрез други държави от НАТО, които все още експлоатират или са експлоатирали МиГ-29. Стоянов посочи, че се очаква отговор от Полша, а потенциални разговори са възможни и с Унгария.
„Трябват ни резервни части, за да можем да пазим въздушното си пространство“, каза министърът.
В същото време Стоянов отрече България да търси нова ескадрила от съветски изтребители. По думите му целта е единствено да бъдат осигурени необходимите части, за да могат МиГ-29 да останат в експлоатация до въвеждането на F-16.
Първите осем F-16 вече са доставени в България, но новите самолети все още не могат напълно да заменят МиГ-29 при изпълнението на бойното дежурство.
Стоянов обясни, че обучението на пилотите продължава и че ВВС все още не разполагат с една от важните системи, необходими за пълноценното усвояване на самолетите. Очаква се тя да бъде доставена през следващата година.
По думите му от 2027 г. се очаква българските F-16 да започнат да изпълняват бойно дежурство.
„Искаме новите самолети да дават дежурства, но ще стане, когато са готови самолетите и авиаторите“, каза министърът.
Той изрази увереност, че българските пилоти могат да усвоят F-16 по-бързо, когато необходимата инфраструктура и системи бъдат налични.
На заседанието на парламентарната комисия по отбрана Стоянов обяви и намерението на Министерството на отбраната да подготви нова Програма за инвестиции в отбраната до 2035 г. Кабинетът вече е внесъл в Народното събрание доклад за изпълнението на действащата програма до 2032 г. Документът отчита изпълнението през 2025 г. и разглежда напредъка по 13-те основни проекта за модернизация на армията.
Според Стоянов обаче променената среда за сигурност, новите финансови механизми и решенията на НАТО налагат изработването на нова инвестиционна рамка.
