На 25 август под звездното небе на София се осъществи най-посещаваното представяне на „Тоска” в България досега, събрало над 5000 души на площада пред храм-паметник „Св. Александър Невски”, който се превърна в естествен декор за наситения със страст сюжет, разгръщащ се в първата си част в църква в Рим.
Българската оперна прима Соня Йончева бе в основата на този мегапроект по повече от един начин – като организатор, продуцент и изпълнител в главната роля.
Мисията на сопраното със световна слава е да запали колкото се може повече хора за магията на оперното изкуство.
Сценичен партньор на Соня Йончева в ролята на художника-революционер и неин възлюбен Марио Каварадоси бе звездният тенор Йонас Кауфман.
Двамата имат богат опит заедно на световната сцена и са си партнирали на иконични за операта места като Арена ди Верона, „Ла Скала” в Милано, Парижката опера, Цюрихската опера и много други.
В кожата на антагониста барон Скарпия, безскрупулния и жесток шеф на римската полиция, бе българският баритон Пламен Димитров. Хорът и оркестърът на Софийската опера под диригентската палка на маестро Григор Паликаров осигуриха чудесен акомпанимент и пресъздадоха въздействащо музиката на Джакомо Пучини.
„Това е перфектната криминална драма, а Пучини е бил гений в композирането на опери, които се усещат като истински филми, просто обожавам тази роля” – сподели Йонас Кауфман пред медийните партньори на „Гала в София”.
„Тоска е актриса, тя е обсебена от любовта – към религията, към изкуството, към любимия си. И заради тази екстремност е способна дори да убие. Но Тоска е и съвременна жена, изтъкана от преданост, ревност, страст и пълно себеотдаване. Затова ми е толкова близка и е ролята, която съм изпълнявала най-много по света – Ню Йорк, Рим, Виенската опера, Арена ди Верона, Кралската опера в Лондон, дори в Япония” – разказа на свой ред пред журналисти Соня Йончева.
„Тоска“ на сцената пред катедралата „Св. Александър Невски“ бе с не много декори и без костюми, пресъздаващи буквално стила на Рим от 1800 година.
Действието се развива в момент, когато Европа е разтърсвана от Наполеоновите войни, а политическите сътресения се усещат и в самия Рим.
В този свят личната съдба не може да бъде отделена от голямата политика. Религията, властта, страхът, доносът, политическото преследване и насилието се преплитат с любовта.
Точно затова „Тоска“ се приема не просто като любовна история.
Трима души. Една любов. Една власт.
И три действия, които водят към неизбежния край. Три души, попаднали в свят, в който властта може да решава кой ще живее и кой ще умре.
Художникът Марио Каварадоси е заподозрян в политическа неблагонадеждност, неговият приятел Анджелоти е беглец, а барон Скарпия използва институционалната си власт, за да превърне любовта на Тоска към Каварадоси в инструмент за подчинение.
В началото на XIX век Рим е град, в който духовната и светската власт са неразривно свързани.
Самата опера поставя героите си в пространства със силна символика – църква, дворец, замък.
Във всяко от тях има власт, но тя приема различна форма – религиозна, политическа, полицейска, физическа. На този фон образът на Флория Тоска изглежда още по-сложен.
Тя е артистка, певица, жена, която принадлежи на света на изкуството и чувството.
Но е поставена в среда, в която от нея се очаква да се подчинява. Тъкмо тази среща между изкуството и насилието според критиката прави образа съвременен.
Постановката в София нямаше изобилие от декори и костюми в стила на епохата.
В този смисъл, представлението остави част от визуалния разказ настрана и насочи вниманието към онова, което в операта трудно може да бъде заменено – музиката, гласовете и актьорското присъствие.
Въпреки богато осветената сцена, именно гласовете, вокалната техника и звукът на оркестъра бяха акцентът и тук Соня Йончева има решаваща роля, коментираха пред БТА музиканти, присъствали на събитието.
Публиката описва Соня Йончева с думи като „невероятна“, „фантастична“, „винаги много артистична“.
Зрители отбелязаха, че тя играе с невероятен драматизъм, влиза в образа с лекота, повежда всички на сцената около себе си и задава тон на цялото представление.
Тъкмо това може би е най-важното качество на тази Тоска – тя не просто участва в спектакъла. Тя организира емоционалното му пространство.
Флория Тоска е жената, която не може да остане само героиня.
Критиката определя Соня Йончева като най-добрата Тоска на нашето време.
И в София ролята получава не просто вокално изпълнение, а цялостен драматичен образ.
Тоска е една от онези героини, при които границата между сцената и живота постепенно се заличава. Тя е певица и живее чрез изкуството.
Но любовта към Каварадоси е също толкова силна част от нейния свят. Затова, когато Скарпия я поставя пред невъзможен избор, той всъщност не изправя само една жена срещу една политическа власт.
Той изправя любовта срещу насилието, човешкото достойнство срещу произвола и изкуството срещу грубата сила.
В първо действие Тоска на Соня Йончева се появи с пищна бяла рокля и воал от стотици розови цветове.
По-късно тя беше в страстно червен тоалет – промяна, която импонираше на нарастващото напрежение в действието. Цветовете сякаш разказваха собствена история.
Бялото носеше усещане за невинност, красота и сценичен разкош.
Червеното вече принадлежеше на страстта, опасността и кръвта, които постепенно завладяват света на героинята.
И ако липсата на исторически костюми поставя дистанция между представлението и Рим от 1800 г., тези два образа на Тоска връщат вниманието към самата жена – към нейния темперамент, нейното тяло, нейния страх, нейната страст…
Затова публиката говори и за „недостижимия човешки чар“ на Йончева и за „удивителната й комуникация с публиката“.
Йонас Кауфман, в ролята на Марио Каварадоси, получи дълги аплодисменти за две от най-известните арии на героя – Recondita armonia („О, тайнствена хармония“) и E lucevan le stelle („И звездите блестяха“).
Първата от тях принадлежи на началото на драмата – момент, в който художникът говори за красотата и съпоставя различни женски образи, докато всъщност мисълта му е насочена към Тоска.
Втората идва много по-късно – когато Каварадоси вече очаква екзекуцията си в замъка Сант Анджело.
В този момент революциите, властта и идеологиите нямат значение. Остава един човек, който знае, че ще умре, и си спомня за щастливите мигове и за любовта си към Тоска.
Пучини показва една от най-силните страни на операта – способността й да превърне огромните исторически събития в интимна човешка история.
Наполеоновата епоха е някъде там. Войните са някъде там. Борбата за власт е някъде там.
Но в този момент има само двама влюбени и последните мигове на единия от тях.
Каварадоси на Кауфман се появи на сцената с маратонки – детайл, който допълнително подчертаваше съвременния прочит на иначе историческата история.
И това несъответствие между епохата и детайла може да бъде възприето не само като стилистичен жест, а и като напомняне, че драмата на „Тоска“ не принадлежи единствено на 1800 година. Тя може да се случи и днес.
В продукцията се включиха още солистите и техническите служби на Софийската операта и детски хор „Усмихнати звезди”. Изпълнението на целия спектакъл бе наситено с ярък драматизъм, магнетична актьорска игра и красиви гласове, които са на върха на кариерата си.
„Тоска” в София бе първият спектакъл на Йонас Кауфман след обявяването на новия му творчески сезон и завръщането от лятна ваканция, а за Соня Йончева предстоят знакови дебюти в продукции на „Весталката” в Берлинската опера (откриване на новия сезон), „Медея” в Метрополитън опера, „Манон Леско” в Цюрихската опера – и то само до края на годината. Оперната прима подготвя и нови проекти в България, които ще бъдат обявени съвсем скоро.
„Тоска” бе второто събитие от тазгодишния фестивал „Гала в София”, който започна в неделя с енергично диджей парти на френската сензация в електронната сцена Чарлз Б, който смесва класическа музика и техно. Кулминацията предстои в четвъртък, 27 август, с кросоувър концерта на Дейвид Гарет и Соня Йончева „Синя нощ”, на който се очакват около 7000 души.
В тази първа по рода си колаборация ще прозвучи нестандартно съчетание между произведения на Хендел, Бетовен, Бизе и на Queen, Едит Пиаф, Тейлър Суифт, както и дори български песни – традиция, която се превърна в емблема за Соня Йончева в рамките на формата „Гала в София”.
Организатор на „Гала в София” 2026 е продуцентската компания на Соня Йончева SY11 Events. Събитието се осъществява с институционалната подкрепа на Столична община, район „Оборище” и Център за градска мобилност, както и с благословията на Българската патриаршия.
