Българите са онлайн, но рядко плащат за това, което гледат и слушат. Това е един от най-ясните изводи от новите данни на Евростат за използването на интернет за културни цели. През 2025 г. едва 9,3% от интернет потребителите в България са имали платен абонамент за филми, сериали или спортни стрийминг услуги. Средната стойност за Европейския съюз е 33%.
Разликата е огромна, но по-интересният въпрос е защо българският потребител е толкова по-малко склонен да превръща дигиталното съдържание в платена услуга.
Българите са онлайн, но плащат по-рядко
Ниското използване на платени стрийминг услуги не означава, че интернетът има малка роля в ежедневието на българите. През 2025 г. 87% от населението между 16 и 74 години е използвало интернет през последните три месеца. Делът е сред най-ниските в ЕС, при 94% средно за съюза.
Разликата се появява на следващия етап - когато достъпът до съдържание трябва да бъде платен.
В ЕС филмите, сериалите и спортът са най-популярната форма на платено онлайн съдържание: 33% от интернет потребителите са плащали за такава услуга през 2025 г. В България делът е едва 9,3%.
Това подсказва, че проблемът не е просто в липсата на интерес към дигиталното съдържание. По-скоро става дума за по-ниска готовност да се плаща за него.
Доходите са важни, но не са единственото обяснение
Една от очевидните причини е покупателната способност. България остава сред държавите с най-ниски доходи в ЕС, а при по-ограничен бюджет месечният стрийминг абонамент по-лесно се превръща в разход, който може да бъде избегнат.
Особено когато има множество алтернативи. Филми, сериали, спорт, музика и новини могат да бъдат намерени в безплатни платформи, социални мрежи или други вече платени услуги.
Към това се добавят и исторически утвърдените навици за използване на неофициални и нелегални източници на съдържание. Това не означава, че всички български потребители използват пиратско съдържание, но наличието на такава алтернатива в продължение на години влияе върху нагласата, че онлайн съдържанието не е задължително да струва пари.
Получава се своеобразен кръг: по-ниската покупателна способност насърчава търсенето на безплатни алтернативи, а наличието на такива алтернативи прави платения абонамент по-малко необходим.
Това не е само проблем на Netflix.
Сходна е картината и при музиката.
Средно 23% от интернет потребителите в ЕС са плащали за музикален стрийминг през 2025 г. В България делът е едва 7%. В Швеция той достига 52%, в Ирландия - 51%, в Нидерландия - 50%, а в Дания - 49%.
Това показва, че ниското плащане за стрийминг не е изолиран проблем на филмовия пазар. То е част от по-широк модел на дигитално потребление, при който българите са по-малко склонни да превръщат онлайн съдържанието в редовен месечен разход.
Европа вече е на друг етап
На този фон европейската картина изглежда съвсем различно.
В Ирландия платен абонамент за филми, сериали или спорт имат 63,9% от интернет потребителите, в Дания - 61,1%, а в Нидерландия - 59,2%. България е на последно място с 9,3%. След нея са Словения с 13,7%, Латвия с 16,7% и Литва със 17,4%.
Това е разлика не просто в предпочитанията към конкретни стрийминг платформи. Тя показва различна степен на нормализиране на платеното дигитално потребление.
В голяма част от Северна и Западна Европа месечният абонамент за филми, музика, спорт или други дигитални услуги вече е естествена част от потребителския бюджет. В България интернетът също е широко използван, но очакването съдържанието да бъде достъпно без допълнително плащане остава значително по-силно.
Дигиталната култура се променя
Европейците все повече не просто консумират, а и купуват култура онлайн. През 2025 г. 39% от интернет потребителите в ЕС са закупили някакъв вид културна услуга онлайн. Това включва филми, музика, билети за събития и други услуги.
При билетите за културни и други събития лидер е Ирландия - 52%, следвана от Нидерландия и Дания с по 48%.
Паралелно с това бързо навлиза и генеративният изкуствен интелект. През 2025 г. 35% от интернет потребителите в ЕС са го използвали, а при младите между 16 и 24 години делът достига 65%.
Това показва колко бързо се променя самото дигитално потребление. Интернет вече не е просто място за гледане на филми или слушане на музика, а основна среда за култура, развлечения, информация и създаване на съдържание.
