На 29 август (събота) отбелязваме Секновение – празник, известен и като „Обсечене“. Народните схващания от миналото сочели този ден като края на лятото.
Ето някои любопитни поверия за Секновение:
Според старите хора на 29 август „денят и нощта се стигат“, и стават равни по времетраене.
След Еньовден това е вторият ден, в който почитаме св. Йоан Кръстител. Заради отсечената му глава наричат този празник „Обсечене“ и го посвещават на трагичната му смърт. А Секновение се назовава заради вярването, че на този ден лятото се сече. От 29 август се смята, че реките започват да застудяват и есента приближава.
Някои от поверията, в които са вярвали в миналото е, че на този ден влечугите се крият в своите леговища, както и самодивите се скриват навътре в гората.
През нощта срещу празника в някои райони са палели огън, за да се предпазят хората от зли сили.
Заради схващането, че на този ден свършва лятото и е преходен период, в миналото хората са вярвали, че е много опасен. Считало се като ден на хаос и дори нещастие. Поверието гласяло, че не бива да се започва с работа или проект, защото няма да се получи добре. Също така според народните схващания не бива да се борави с остри предмети, ножове или ножици, за да не стане злополука.
Заради аналогията с пролятата кръв на светеца не се пие червено вино на този ден, както и не се ядат червени плодове.
Друго народно име на празника е Иван-Коприван, защото легендите разказват, че са хвърлили отрязаната глава на светеца в поляна с коприва.
Не се шият и кроят дрехи на този ден, защото дрехата няма да се получи добре, ще носи нещастие на човека и дома му.
Друго старо вярване е, че на този ден не се тръгва на път, не се яде месо и не се пуска музика.
Вярва се също, че това е последният ден, в който всички влечуги и митични същества се прибират в зимните си покои. Самодивите – по планините, а влечугите – в зимните си хралупи.
Това е денят в който се пресича или прекъсва връзката на човека с откритите води – къпането в откритите водни басейни не е желателно, тъй като водите стават по – студени и вече са загубили лечебните си сили.
След Секновение по земята вече няма нито вредоносни влечуги, нито самодиви и змейове. Всички те се прибират в зимните си домове, докато природата стане по – приветлива за тях.
На този ден българската православна църква почита паметта на св. Йоан Предтеча (Кръстител), наказан с отсичане на главата от юдейския цар Ирод Антипа. Названието на празника Иван Коприван идва от поверието, че отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове почервенели от невинно пролятата кръв. Секновение обединява християнския и езическия празник и обичаите, които произтичат от тях в едно тъжно честване.
В православния календар на свети Йоан Кръстител са посветени няколко дни – един зимен, на 7-ми януари и два летни празника – на 24-ти юни и 29-ти август. Заедно трите дни носят идеята за цикличността – време-раждане-живот-смърт. На Еньовден е рождението, на Ивановден е кръщението на Сина Божий от свети Йоан Предтеча, символ на живота, а смъртта е на Секновение.
