Два наблюдавани речни пункта в България достигнаха до нулев повърхностен отток през август 2026 г., като месецът приключи като най-сухият от 1988 г. насам и четвъртият най-топъл от 1930 г. насам. Пресъхването беше регистрирано при река Факийска край село Зидарово от 12 август и при река Речица край село Ваксево от 17 август.
Пресъхване на наблюдаваните пунктове и същност на нулевия оттокПрез по-голямата част от месеца речните нива в страната се понижаваха или оставаха почти без промяна, като водните количества бяха под праговете за средни води и около тези за ниски води. Отчитането на пресъхване в пунктовете не означава автоматична липса на вода по цялото речно корито, а прекратяване на измеримия повърхностен отток в съответните хидрометрични станции. Дори при спрял повърхностен поток водата може да продължи да се движи под повърхността през речните седименти, наноси, чакъл и пясък, като по протежението остават изолирани вирове.
Климатични аномалии, дефицит на валежи и екстремни жегиХидроложката обстановка съвпадна с остър валежен дефицит, като месечните суми бяха между 0 и 87% от климатичната норма. В село Борима бе отчетено нулево количество валеж, докато на връх Рожен стойността достигна 87%, а в София паднаха 24,4 мм (44% от нормата), главно при бури в края на месеца. Най-високата температура в страната бе измерена на 21 август в село Новачене – 40,5°C, като в населените места средните месечни стойности бяха между 20 и 28°C с отклонения до +3,4°C. Жегата засили изпарението и изсушаването на почвите, но критичен за маловодието се оказа комплексът от липса на валежи, спад на подземните води и водоползването.
Контрастът между реките Факийска и РечицаСлучаят с Факийска е показателен, тъй като тя е река с дължина 87,3 км и водосбор от около 641 кв. км, преминаваща през Югоизточна България към Мандренската система. В минали години същият участък при Зидарово е регистрирал излизания от коритото, което подчертава способността на реката за крайни сезонни контрасти. От друга страна, река Речица при Ваксево принадлежи към басейна на Струма със среден отток от 0,356 куб. м/с, където минималният регистриран отток и в миналото е достигал нула.
Екологични последствия за водните екосистемиРазкъсването на речния поток на изолирани водни обеми влошава драстично условията за организмите. Водата в останалите вирове бързо се затопля, концентрацията на разтворен кислород спада, а рибите и безгръбначните се оказват концентрирани в силно ограничени пространства. Въпреки че периодичното пресъхване е присъщо за средиземноморския климат, проблемът идва от удължаването и зачестяването на тези периоди в иначе по-постоянни речни системи.
Парадоксът: Локални порои и наводнения на фона на сушатаВ края на месеца локални интензивни валежи доведоха до внезапни скокове на отделни реки. На 24 август Искър при Нови Искър се покачи с 89 см, а Пещерска река при Ново село – със 119 см. На 25 август в село Сестримо бе отчетен 24-часов валеж от 59 мм, като поройни и речни наводнения засегнаха общините Батак, Пещера, Сатовча и Струмяни. Хидроложки това не представлява противоречие, тъй като силният дъжд върху суха почва се оттича мигновено по повърхността и предизвиква краткотрайна висока вълна, без да успее да напои дълбоките пластове и да захрани подземните води, поддържащи базовия речен отток.
Очаквания за есенния сезонХидроложката картина в края на август показа силна неравномерност – локалният дъжд в София или Родопите не подхранва водосбора на Факийска в Странджа, пише MeteoBalkans. Отчетеното състояние през август не е автоматична прогноза за суха есен през 2026 г., тъй като евентуални продължителни септемврийски валежи могат бързо да повишат влажността и речния отток, докато запазването на сухото време би удължило периода на маловодие.
