Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас обвини Русия в извършването на това, което тя определи като спонсориран от държавата терористичен акт. Поводът е разследването на Германия, която официално обвини Москва за опит за атака с дронове на летище Лайпциг/Хале на 4 август.
„Ясно е, че инцидентът носи всички белези на държавно спонсориран тероризъм“, заяви Калас пред журналисти на 2 септември, преди неформалната среща на външните министри на ЕС в Уиклоу, Ирландия. Очакваше се европейските дипломати да обсъдят инцидента, възможните ответни мерки и нови санкции срещу Русия.
На 4 август на летище Лайпциг са били открити дронове, като един от тях е ударил товарен самолет. По-късно втори безпилотен летателен апарат се е сблъскал със самолет, което е попречило на машината да кацне.
Медийни публикации и оценки на американското разузнаване още преди това насочваха към Москва, но германското правителство официално приписа отговорността за инцидента на Русия едва на 1 септември.
Калас заяви, че неформалната среща на външните министри няма да вземе конкретни решения за ответни действия, но ще даде възможност за обсъждане на инцидента и евентуални санкции.
Тя посочи, че ЕС вече подготвя мащабен пакет от ограничения.
„Вече имаме подготвени 1600 санкционни предложения срещу руския военен комплекс, а може да бъдат добавени и още. Държавите членки представиха допълнителни предложения“, каза Калас.
Очаква се предложеният 22-ри пакет санкции да включва най-големия брой ограничения срещу руски структури, налагани в рамките на една отделна инициатива на ЕС.
Европейските лидери се надяват да одобрят пакета през есента. След това Брюксел иска да създаде по-бърза система за идентифициране на лица и организации, които подпомагат руските военни действия, и за налагане на санкции срещу тях в по-кратки срокове.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен трябваше да се срещне и с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Брюксел. Основните теми са инцидентът в Лайпциг и по-широкият европейски отговор на руските хибридни заплахи.
Срещата идва след серия от инциденти в различни части на Европа през лятото, които правителствата свързват с хибридна война.
„Ще запазим единството на ЕС въпреки тези ескалиращи и сериозни действия“, заяви фон дер Лайен. „Германското правителство предприе решителни мерки. Посланието е ясно: хибридните атаки няма да останат без ясен отговор.“
Срещата между фон дер Лайен и Рюте е била организирана в кратък срок и се очаква да бъде насочена и към укрепване на сътрудничеството между ЕС и НАТО. Представител на НАТО заяви, че основната тема ще бъде подобряването на координацията срещу хибридните заплахи.
Рюте вече изрази пълната си солидарност с Германия, заявявайки, че доказателствата за връзка на Русия с инцидента в Лайпциг са ясни.
„НАТО ще продължи да укрепва способността си да възпира и защитава всички съюзници срещу всяка заплаха, включително злонамерени действия като тези, наблюдавани в Лайпциг и на други места в рамките на Алианса“, заяви Рюте.
Германският вътрешен министър Александър Добринд обяви на 1 септември, че Берлин е стигнал до заключението, че Русия стои зад инцидента от 4 август.
По думите му използваните при опита за саботаж методи вече са били прилагани при други руски хибридни операции, свързани с войната срещу Украйна.
„Затова германското правителство стига до заключението, че Русия е отговорна за хибридната атака в Лайпциг на 4 август“, заяви Добринд.
В отговор Берлин е разпоредил закриването на руското консулство в Бон и на Руския дом в Берлин.
Германският външен министър Йохан Вадефул заяви, че инцидентът в Лайпциг е част от по-широка кампания, насочена срещу Европа.
Той я определи като „дълга поредица от опити за дестабилизация, дезинформация, заплахи, саботаж и агресия, насочени срещу Европа“.
Русия отхвърли обвиненията на Германия. Руското посолство в Германия отрече отговорност за инцидента и предупреди за последствия заради новите санкции.
В края на август руското външно министерство също критикува европейските правителства за това, че обвиняват Москва, преди разследването на инцидента да е приключило.
Според германската версия на събитията на 4 август дрон е бил открит в охраняваната зона на летище Лайпциг/Хале, в близост до украински товарен самолет, използван за превоз на военни доставки. По-късно втори дрон се е сблъскал със самолет, в резултат на което той не е могъл да кацне.
Германският канцлер Фридрих Мерц вече беше обещал отговор на инцидентите. Очаква се Берлин да координира мерките си със съюзниците от ЕС и НАТО.
Калас заяви, че случаят в Лайпциг е част от по-широка тенденция на все по-чести хибридни действия на Русия, включващи физически атаки и саботаж. Според нея целта е да бъдат сплашени европейските държави и да бъде отслабена подкрепата им за Украйна.
„Те няма да успеят“, заяви тя, но предупреди, че Европа не прави достатъчно, за да предотврати подобни инциденти.
Калас заяви, че рисковете очевидно нарастват. Ирландският външен министър Хелън Макенти, която говори заедно с нея, посочи, че „подкрепата за Украйна и натискът върху Русия“ остават сред основните приоритети на шестмесечното ирландско председателство на Съвета на ЕС.
Макенти посочи последните сигнали от Румъния, Латвия и Естония, както и от Германия, свързани с предполагаеми нарушения на въздушното пространство и териториалната цялост.
Румъния и Естония съобщиха за навлизане на дронове във въздушното им пространство във вторник. В Германия същия ден са били открити и няколко самоделни взривни устройства в близост до електроцентрала, работеща с въглища. Властите подозират, че става дума за умишлена атака.
Естонският министър на отбраната Хано Певкур заяви, че Европа трябва да се подготви за нови руски хибридни операции.
„Те постоянно тестват границата, опитвайки се да разберат къде е червената линия“, каза Певкур и призова европейските правителства да запазят „много ясна глава“, когато реагират на подобни инциденти.
Европейските лидери застанаха зад Германия.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция изразява пълна солидарност с Берлин и подкрепя нови европейски санкции срещу Русия.
Италианският премиер Джорджа Мелони заяви, че опитите за сплашване на европейските държави или за разделяне на съюзите им ще се провалят. Тя подчерта, че хибридните атаки срещу един съюзник трябва да засягат всички членове и да получават единен отговор.
Полският премиер Доналд Туск заяви, че Русия засилва напрежението в цяла Европа, но няма да успее да сплаши континента.
„Русия няма да спечели тази война“, заяви Туск.
Шведският премиер Улф Кристерсон също обвини Русия, че се опитва да сплаши Европа и да уплаши държавите, които подкрепят Украйна. Той заяви, че този опит ще се провали и обяви, че ще председателства заседание на Националния съвет за сигурност на Швеция.
Литовският президент Гитанас Науседа също подкрепи реакцията на Германия. Според него решителните мерки, предприети от Берлин, показват, че хибридните действия срещу една европейска държава ще получат ясен отговор и от останалите.
„Всеки, който ни атакува, ще плати цена“, заяви Науседа.
