Клиничните пътеки поскъпват с 10% - ще означава ли това по-добро заплащане на труда и по-качествено здравеопазване? Темата в ефира на предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS коментираха икономистът от ИПИ Петя Георгиева, заместник-председателят на Българската болнична асоциация Иван Тодоров и д-р Георги Миндов, общопрактикуващ лекар и член на УС на БЛС.
"Нищо не се променя в системата, освен едни пари повече да се раздадат по абсолютно същия начин, по който това се е случвало вече много години назад. Дали е добре, или зле, трудно може да се коментира. Въпросът обаче е, че очевидно НЗОК и Лекарският съюз не са влизали в големи подробности как точно да се увеличат пътеките, на кой с колко, а са взели едно доста просто решение - до края на годината да увеличат на всички еднакво, по равно. Това единствено пренася проблемите, такива, каквито ги наблюдаваме в системата, за следващите години", смята икономистът от ИПИ.
По думите на Георгиева по-притеснителното е, че засега не се вижда никаква индикация от страна на МЗ и НЗОК за промяна през следващата година. "Тепърва предстои да се прави бюджета за 2027 г., ако нямаме такива индикации, че някаква промяна ще се случи, това означава, че вероятно и 2027 г. няма да има нищо различно", каза тя.
Заместник-председателят на Българската болнична асоциация коментира, че няма как да не се подкрепи обявеното увеличение на клиничните пътеки, защото то е необходимо след продължителното изоставане на административно обявените цени спрямо реалните разходи.
"Миналата година Болничната асоциация излезе с едни разчети, които показаха, че от последното увеличение преди четири години някъде 80% са нараснали разходите на болниците, като 103% е нарастването за лекарства, 70% за труд и работна заплата, така че тези проценти сега са необходими", обясни Иван Тодоров. По думите му обаче се прилага отново един уравниловъчен модел.
"Някои клинични пътеки още в началото са създадени с тежко недофинансиране - между 40 и 50%, други са добре остойностени. Ако сега просто всички пътеки бъдат увеличени по еднакъв начин, без диференциация, тези дефицити, които е имало до момента, ще продължат. Така че 10% е необходима корекция, но това не е реформа", добави той.
"Поради факта, че необходимостта от актуализация на клиничните пътеки изисква по-адекватно и по-голямо увеличение, ползите за пациентите и лекарите ще бъдат ограничени частично, още повече че става въпрос за едно механично увеличение с 10%, без да е направен сериозен анализ по клинични пътеки. Отново не се обръща внимание на тежестта на случаите", категоричен е Тодоров.
Според д-р Георги Миндов проблемът се крие в държавната политика. По думите му не се отделя необходимия дял средства за здравеопазването. "В момента сме с по-лош бюджет от миналогодишния. Това, което се прави в момента, ще задълбочи диспропорциите, ще задълбочи доплащането. С пациентите ще се случи това, че ще доплащат повече, защото не се отделят пари в публичния сектор", заяви Миндов.
Според икономиста от ИПИ обаче пари в здравния сектор има. "Дали са много, или са малко, те никога няма да са достатъчни за определени съсловия. Колкото и много пари да слагаме в здравния сектор, проблемът е, че няма да има никакъв резултат от тях, ако нещата продължават да се случват по същия начин. Системата е така организирана, че огромна част от услугите да минават през болнично лечение и това не го казвам с идеята да критикувам болниците като организации, които предоставят тази услуга, а като критика към това как е разпределена тази услуга, това, че наистина е много трудно да получиш извънболнична помощ и затова хората са принудени да влизат в болница за най-различни неща, за това, че клиничните пътеки постоянно се увеличават като обхват, като видове. Това не е нормална ситуация", каза Петя Георгиева.
"Смятам, че тук има много неща, които могат да се направят, да се трансформират, едни пари могат да се преместят от болницата в извънболнична грижа, част от болниците могат да се трансформират, да предоставят друг вид услуги, от които ние имаме нужда, а ги няма в момента. Има много неща, които могат да се направят със средствата, с които България разполага. Ние наистина харчим сравнително малко по-малко от средното в ЕС, но ние в никакъв случай не сме на опашката на съюза, за сметка на това обаче сме на опашката по смъртност. Абсолютен лидер сме по смъртност и то не за първа година. Това са неща, на които трябва да се обърне внимание", добави тя.
По думите на Иван Тодоров здравеопазването е много консервативна сфера и промените трябва да стават постепенно. "По отношение на парите очевидно е, че трябва да се смени архитектурата на плащането и моделът. Към момента тази система на клинични пътеки нито отчита тежестта на заболяването, нито оборудването, с което се лекува. Време е да се тръгне в посока към реформи за въвеждането на така наречените диагностично свързани групи", посочи той.
От своя страна д-р Георги Миндов заяви, че около 30% от дейностите в момента могат постепенно да се изнесат към извънболничното лечение и да не се влиза в болница. „И всъщност от пазач на входа ние в момента сме превърнати в доставчик по клинична пътека“, коментира той.
