България се стреми да увеличи с 2 млрд. евро средствата, които ще получи по следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. Това заяви евродепутатът от Европейската народна партия Андрей Новаков след речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на ЕС.
„Конкретно за България се борим за 2 млрд. повече“, каза Новаков. По думите му в момента предвиденото финансиране за страната е около 22 млрд. евро, а целта е сумата да достигне 24 млрд. евро.
Той посочи няколко възможности за постигане на увеличението. Сред тях са приоритетни инвестиции в държавите, които са най-силно засегнати от войната в Украйна и са пряко изложени на рискове за сигурността. „Видяхме какво се случи с дроновете и в Румъния, и в България, и в Полша“, отбеляза евродепутатът.
Друг приоритет са инфраструктурните проекти с двойно предназначение. В мирно време те могат да се използват за свободното движение на хора, туристи и стоки, а при необходимост да подпомогнат отбраната на източния фланг на НАТО. Като пример Новаков даде бъдещата автомагистрала „Черно море“ между Варна и Бургас.
Според него основната архитектура на следващия дългосрочен бюджет на ЕС вече трудно може да бъде променена съществено. Европейската комисия е представила предложението за многогодишната финансова рамка преди повече от година, а Европейският парламент вече е определил докладчиците си.
„Като вносител на регламента, отговарящ за фондовете, ще поискам гласуване в комисия през октомври, гласуване в пленарна зала през ноември и после започват преговорите“, обясни Новаков. Отделни параметри могат да бъдат променени, но общата структура на бюджета вероятно ще остане същата.
Новаков определи речта на Фон дер Лайен като добре структурирана и заяви, че в нея е имало „за всекиго по нещо“. Той открои като положителни акцентите върху реиндустриализацията, сигурността и контрола по външните граници.
Евродепутатът обаче разкритикува зелените политики, които определи като „насилствено озеленяване“. Той каза, че климатичните промени са факт и трябва да бъдат адресирани адекватно, но това не бива да се прави без участието на хората или „въпреки тях“.
По думите му приоритетите трябва да бъдат подредени така: първо работните места, след това сигурността, а после останалите политики. „Един гладен човек, който не може да вземе нови обувки за детето си за училище, няма да тръгне да спасява планетата, просто не му е приоритет“, заяви той.
Новаков призова Европейският съюз да премине „от декларации към действия“ по отношение на сигурността. „Дроновете продължават да падат в Европа и няма да стане само с речи, ще трябва да почнем да ги сваляме, така че хората да видят, че ЕС действа в тяхна полза“, каза евродепутатът.
По отношение на кохезионната политика той посочи, че България разполага със задоволително финансиране, но все още има проблем с усвояването на вече договорените средства. Според него страната трябва едновременно да се бори за достатъчно финансиране в новия бюджет и да се подготви да използва наличните средства, за да има основание да иска повече.
Новаков заяви, че трябва да бъде развенчан митът, че едни държави финансират други. Той даде пример с покупката на влакове и автобуси с европейски средства, при която значителна част от парите се връща към компании в големи европейски държави като Германия и Франция. При средствата за научни изследвания по програмата „Хоризонт“ около 80% се концентрират в пет държави, сред които Германия, Франция и Италия.
Затова, по думите му, твърдението, че някои страни само финансират ЕС, а други единствено получават средства, е „повърхностно“ и се използва от популисти в държавите донори.
Евродепутатът коментира и обвързването на европейското финансиране с върховенството на закона. Според него България не трябва да се страхува от това условие, а да бъде сред първите, които го подкрепят, защото то е основа на конкурентна и справедлива среда.
„Ако липсва върховенството на закона, липсва финансиране и така е редно“, заяви Новаков, определяйки принципа като хоризонтален за финансирането от ЕС.
Той подчерта и необходимостта от по-добра координация между правителството и българската делегация в Европейския парламент по време на преговорите за новия бюджет. „Ние всички сме призвани да служим на българския народ, без значение от коя партия“, каза Новаков.
По думите му българските евродепутати в Страсбург са се научили да работят заедно въпреки политическите си различия. Той изрази надежда политическата класа в София също да достигне до това ниво, за да могат представителите на различни партии да разговарят и да постигат резултати за България, независимо кой ще пререже лентата.
