ГЕРБ - СДС не подкрепи промените в Кодекса на труда за определяне на минималната работна заплата. Минималната заплата е необходима. Тя е защитният минимум, под който цената на човешкия труд не бива да пада. Но този минимум трябва да се определя по ясни, проверими и предварително известни правила - не според политическата конюнктура и възможностите на поредния бюджет. Това написа във фейсбук бившата социална министърка Деница Сачева.
И обясни, че досегашната формула - 50% от средната заплата също има сериозни недостатъци. Тя създаваше автоматизъм, при който административното увеличение на заплатите в едни сектори повишава средната заплата, а тя на свой ред повишава минималната за цялата икономика - независимо от производителността, състоянието на малкия бизнес и огромните регионални различия.
"Важно уточнение е, че заплатите в МВР, армията и съдебната власт, както и възнагражденията на народните представители, са обвързани със средната, а не с минималната работна заплата. Така административното увеличение в тези системи може да повиши средната заплата и чрез досегашната формула да изтласка нагоре и МРЗ - без задължително да е нараснала производителността в реалната икономика.
Това обаче не означава, че всяка нова формула е непременно по-добра", пише още депутатката от ГЕРБ.
"Днес мнозинството записа в закона четири общи критерия — покупателна способност и издръжка на живот, равнище и разпределение на заплатите, темп на нарастването им и производителност на труда. Но не записа каква тежест има всеки от тях и как точно се стига до крайното число. Същинската формула ще бъде определена по-късно с наредба на Министерския съвет. Това не е предвидим механизъм, а празен чек за правителството", пише още тя.
"Още по-необяснимо е, че методиката за изчисляване на издръжката на живот трябва тепърва да бъде изработена в срок до девет месеца, а новата минимална заплата трябва да бъде определена до 15 октомври. Тоест приемаме механизъм, преди да разполагаме с един от основните инструменти за прилагането му.
Не беше прието и нашето предложение оценката на адекватността на минималната заплата да се извършва на всеки две, вместо на три години. Във време на инфлация и бързи промени на пазара на труда три години са цяла икономическа епоха.
В България работят близо 2,9 млн. души, около 2,37 млн. от тях са наети, а приблизително 600 хил. са пряко засегнати от размера на минималната заплата. Затова тук не говорим за административна подробност, а за доходите на стотици хиляди семейства и за разходите на десетки хиляди предприятия. Но МРЗ не е само заплатата на хората, които я получават", припомня Сачева. От нея зависят минималната издръжка на дете, възнагражденията на личните асистенти и професионалните приемни семейства, стипендиите на докторантите и част от заплатите в социалните услуги, образованието и транспорта. С нея са свързани още минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се, здравните вноски на хората, които ги плащат сами, и минималното доплащане за нощен труд.
За работещите на минимална заплата от размера ѝ косвено зависят плащането на извънредния труд, отпуските, част от болничните и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Тя влияе и върху бъдещите права за пенсия, майчинство, болест и безработица чрез осигурителния доход, както и върху защитения от запор доход.
"Следователно всяко увеличение на МРЗ води не само до по-високи доходи, но и до допълнителни разходи за бизнеса, държавата и общините. Толкова по-важно е механизмът да бъде прозрачен, предвидим и основан на ясни данни, а финансовият ефект да бъде предварително изчислен. Верният отговор не е нито механично вдигане на заплатите с решение на държавата, нито произволното им задържане. Устойчивият ръст на доходите идва от по-висока производителност, инвестиции, технологии, квалификация и растяща икономика. Но докато стигнем дотам, държавата е длъжна да гарантира прозрачно правило и достойна долна граница на труда", пише още тя.
"Не подкрепихме промените, защото законът трябва да дава сигурност, а не да обещава, че формулата ще бъде написана някога и някъде. Когато става дума за доходите на хората, за разходите на бизнеса и за бюджетите на държавата и общините, „ще уточним после" не е политика", категорична е Деница Сачева.
