Българските банки са препълнени с ликвидност, но масовото раздаване на потребителски и ипотечни заеми за домакинствата трябва спешно да отстъпи място на финансирането на реалната икономика, иновациите и инфраструктурата. Огромният ресурс, натрупан във финансовия сектор, трябва да се впрегне в повишаване на производителността, за да не спре икономическият растеж.
Глобалното геополитическо напрежение, рисковете пред енергийните доставки и трусовете в Черноморския басейн поставят сериозни изпитания пред компаниите у нас. На фона на задълбочаващата се демографска криза България вече не може да разчита на количествено нарастване на работната сила.
"Ние не можем да разчитаме на продължаващ ръст на брутния вътрешен продукт чрез увеличаване на работната сила. Трябва да разчитаме на все повече увеличаване на производителността“, коментира Борислав Бангеев, изпълнителен директор на УниКредит Булбанк в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. Според него решението е трайно инвестиране в нови технологии, автоматизация и развитие на човешкия капитал.
Нашите спестявания финансират чужди пазари вместо родната икономика
Европа разполага с огромен финансов ресурс от спестявания на домакинствата, който обаче не стига до реалния бизнес по правилния начин.
"Европа разполага с огромен обем на спестявания на своите домакинства. Някакси обаче тези спестявания не стигат до икономиката по правилния начин. И това е нещо, което трябва да бъде променено според нас“, подчерта Бангеев. Той допълни, че тези пари могат да подпомогнат ключови инвестиции в изкуствен интелект, дигитализация, енергетика, отбрана и инфраструктура.
Проблемът се усеща осезаемо и у нас, тъй като инвестиционните фондове масово насочват средствата извън страната.
"В момента се предлагат множество инвестиционни фондове. Огромната част от тях са свързани с американския стоков пазар. Тоест реално българските спестяващи, българските домакинства, които искат да диверсифицират... насочват тези свои спестявания към подпомагане на американската икономика. Нещо, което може да бъде и трябва да бъде балансирано повече към локалното“, каза Бангеев.
Относно европейската инициатива за Съюз на спестяванията и инвестициите той беше категоричен: "Очакваме го с отворени ръце. Ние не се страхуваме като банка“. За подкрепа на местния капиталов пазар държавата би могла да листва миноритарни дялове на ключови дружества на Българската фондова борса, което ще донесе и допълнителни приходи за фиска.
Данните на централната банка към края на август показват, че потребителските заеми растат с над 20 на сто, а жилищните – с над 25 на сто на годишна база. Независимо че лихвите по ипотеките у нас се задържат на едни от най-ниските нива в Европа – около 2.4 процента, пазарът има нужда от пребалансиране.
"Аз тук в лично качество бих предпочел да виждам повече ръст на кредити за бизнес, но тези за домакинства растат с над 20% потребителските и над 25% жилищните на годишна база към август“, отбеляза той.
По отношение на имотния пазар вече се забелязва ограничаване на покупките с цел инвестиция и отдаване под наем, докато търсенето за първо собствено жилище остава стабилно. При строителството се очаква охлаждане и изискване за по-голямо самоучастие от страна на предприемачите.
Благодарение на силната конкуренция между институциите не се очакват лихвени шокове за бизнеса, а плавно развитие. Средният лихвен процент по фирмените заеми у нас е 4.05 процента, което е съпоставимо с нивата в Хърватия (4.06 процента), Германия (между 3.85 и 3.90 процента) и средното за еврозоната ниво от 3.77 процента.
Банковият сектор продължава да подкрепя ключови отрасли, въпреки че инвестиционният апетит към фотоволтаичните централи вече се нормализира и фокусът се измества към цялостната енергийна ефективност. При земеделието, след няколко трудни години, през лятото на 2026 година се отчита рекорднa реколта, въпреки че износът през Черно море среща логистични затруднения.
"Банковият сектор като цяло прояви изключително колаборативно отношение към земеделския сектор... Това е сектор, който винаги е имал цикличност и наше задължение е да го подкрепяме в такива моменти“, коментира Бангеев.
Най-голям потенциал за икономически растеж има публичната пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура. Финансовите институции у нас имат готовност да застанат зад мащабни проекти чрез публично-частни партньорства.
"С наличната ликвидност, с наличната капиталова сила на банковия сектор, определено може да се разчита, че те ще помогнат както частната инициатива в публично-частното партньорство, така и в публичното“, заяви Бангеев, като призова държавата за повече прозрачност и добра организация.
Намерението на управляващите да въведат 33 процента данък върху свръхпечалбите на банките за 2027 година спрямо референтния период от 2021 до 2025 година буди сериозни опасения. Базата обхваща години, повлияни от COVID-19 кризата, когато печалбите бяха необичайно ниски.
Предупреждението е, че посягането на тези средства ще отнеме от капитала на банките и ще застраши бъдещото кредитиране.
"Печалбата е част от капитала на банките. Ако тя намалее, съответно бъде взета от хазната по-голяма част от нея, то разбира се, капацитетът на тези същите банки да финансират големи проекти, ще бъде намален“, предупреди в заключение Борислав Бангеев.
