Да започнем с цената. Надценката от $400 (в Европа по-голяма) спрямо стандартните модели не е неочаквана и дори е поносима, ако човек наистина има нужда от по-добрия дисплей.
А дисплеят безспорно е силната карта на новия модел. Пълното покритие на Adobe RGB и 80% от Rec. 2020 са реален аргумент за хората, които обработват видео и снимки професионално. Не бива да забравяме обаче, че и сегашните mini-LED екрани на MacBook Pro са отлични, така че скокът не е толкова голям, колкото звучи. Обявеният контраст от 10 000 000:1 е типична маркетингова цифра без практическо значение. Apple описва панела само като „tandem OLED“, без да уточнява кой точно вид, а това не вдъхва доверие.
Другият голям плюс е по-ниското тегло. 16-инчовият модел олеква с около 300 грама, а това се усеща при всекидневно разнасяне. Подобреният звук и по-добрият микрофон също са приятен бонус, макар и без да променят играта. Dynamic Island на лаптоп ми звучи повече като дизайнерски трик, отколкото като реална нужда. Завръщането на светещото лого на капака е чиста носталгия, но признавам, че ми допада.
Голямото разочарование, поне за мен, е батерията. OLED екраните се рекламират като по-икономични, но издръжливостта остава същата. Явно спестената енергия отива някъде другаде в системата.
Сензорният екран, или по-скоро готовността на macOS да работи с него, също може да крие неприятни изненади. Ще мине време, докато приложенията и ОС се приспособят и станат наистина удобни за ползване. Но трябва да признаем, че няма друг начин. Много по-лошо щеше да бъде, ако ни сервираха прибързана промяна в операционната система. Всички помним плочките на Windows 8, които потребителите намразиха моментално.
Ако искате най-добрия екран в лаптоп с macOS или парите просто не са проблем, новият MacBook Pro заслужава внимание. Всички останали спокойно могат да изчакат второто поколение или да изберат по-евтина алтернатива.
