Близо три четвърти от българите (74%) заявяват, че поскъпването на енергийните ресурси през последните 12 месеца значително е намалило покупателната им способност. Половината са ограничили разходите си за храна или здравеопазване. Това показват резултатите от осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), получено на редакционната поща на БТА.
Според проучването 23% от анкетираните в България определят отражението върху покупателната си способност като много силно. Делът е малко над средния за Европейския съюз – 20%. Като цяло 74% от българите посочват значително влияние на по-високите цени върху финансите си при 60% средно за ЕС.
За да се справят с поскъпването, 50% от анкетираните у нас са ограничили ежедневните си разходи за храна или здравеопазване. Средната стойност за ЕС е 38%. Други 26% са намалили разходите си за отопление, а 20% са задлъжнели, потърсили са финансова подкрепа или са забавили плащането на сметките си за енергия.
Как поскъпването на горивата променя навиците
Повишаването на цените на горивата е променило начина, по който използват автомобилите си, при 56% от българите. От тях 26% са ограничили пътуванията за основни нужди като пазаруване, посещение при лекар или административни задачи. Други 24% са се отказали от пътувания през почивните дни, ваканции или семейни и приятелски събирания.
16% от анкетираните шофират по-бавно, за да пестят гориво, а 19% са заменили личния автомобил със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед.
Българите очакват по-достъпна енергия от прехода
Въпреки финансовия натиск 69% от българите смятат, че енергийният преход е спешно необходим за страната. Най-очакваната полза от него е по-стабилна или по-ниска цена на енергията – така отговарят 77% от участниците в проучването. На следващо място 74% посочват намаляването на зависимостта от вноса на нефт и природен газ, а 66% – забавянето на изменението на климата.
Това е промяна спрямо 2022 г., когато най-често посочваната полза от енергийния преход в България е била забавянето на климатичните промени. През 2026 г. цените на енергията са водещият приоритет у нас и в още седем държави от ЕС.
Попитани за последиците от забавянето на енергийния преход в Европа, 75% от българите посочват като риск дългосрочното повишаване на цените на енергията и разходите за живот. По-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ е посочена от 73%.
Слънчевата и ядрената енергия са сред предпочитаните източници
Общо 87% от българите смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да бъде приоритет. Слънчевата енергия е посочена от 45% от анкетираните, а ядрената – от 42%. Подкрепата за ядрената енергия у нас е сред най-високите в ЕС, където средната стойност е 28%. Вятърната енергия е предпочетена от 23% от участниците.
По отношение на развитието на чистите технологии 46% от българите подкрепят изграждането на конкурентоспособна европейска промишленост, дори това да отнеме повече време. Други 41% предпочитат по-бързото внедряване на чисти технологии с вносно оборудване.
Осем от десет българи (80%) смятат, че страната трябва да си сътрудничи по-тясно с останалите държави от ЕС, за да постигне енергийна независимост. Средната стойност за Съюза е 68%.
ЕИБ: Енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия
„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.
По думите му банката предоставя консултантска и техническа помощ по проекти за мерки в областта на климата. Той подчерта необходимостта от продължаване на финансирането на инвестициите чрез местни банки и други партньори, така че България да произвежда собствена чиста енергия и да укрепи мрежите за нейното пренасяне.
През 2025 г. Групата на ЕИБ е осигурила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред проектите е финансиране от 40 млн. евро за „Елдрайв Холдинг“ (Eldrive Holding) за изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили в региона, включително 1530 нови зарядни станции в България.
Климатичното изследване на ЕИБ е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. То обхваща 23 000 души на възраст 16 и повече години в 27-те държави членки на ЕС, включително 1000 респонденти в България. Резултатите са претеглени според населението на съответната страна, за да бъдат представителни.
