София, 7 ноември 1952 г. По жълтите павета тържествено дефилира бутафорният крайцер „Аврора“ - революционен символ, превърнат в параден реквизит.
В сянката на празничната манифестация Мария, дъщеря на осъден от Народния съд индустриалец, оцелява като проститутка в лоби-бара на стар буржоазен хотел. Нейна любовница и покровителка е Аксиния - официална скулпторка на режима, която създава идеологически паметници, докато самата тя живее в страх и подчинение.
За да отрази честванията пристига италианският комунист и журналист Марчело Конти, но се влюбва в Мария, отказвайки да приеме очевидното - че в този свят истината е неприлична. Между тях застава високопоставен офицер от тайните служби - провален певец, самопровъзгласил се естет и сексуален хищник, за когото властта е личен афродизиак.
Докато паметници се откриват, хора изчезват, а телата се превръщат в разменна монета, любовта се оказва най-опасната форма на нелегалност. В свят на фарс и измама бягството е възможно единствено чрез още по-голяма лъжа: бутафорният крайцер „Аврора“, превърнат от символ на революцията в абсурден таран към свободата.
