В условията на все по-несигурна световна обстановка, въпросът за възстановяването на наборната служба и военното обучение в училищата отново излиза на дневен ред. Преподавателят във Военна академия „Г. С. Раковски" доц. Ивайло Иванов изрази своето мнение по тази актуална тема в специалното студио на NOVA „6 май: Парадът на храбростта".
"За съжаление, съвременната среда и това, което се очертава като перспектива в световен мащаб, не са особено благоприятни и навсякъде в Европа се мисли гражданите да придобият поне основни познания за военната подготовка, които да надградят в случай на нужда", подчерта военният експерт. Той обаче уточни, че военната подготовка трябва да се осъществява по-скоро след завършване на училище, а не в рамките на средното образование.
Доц. Иванов изрази съмнение, че само на доброволчески принцип ще бъде възможно справянето с недостига на кадри във въоръжените сили. "Не мисля, че само на доброволческо ниво ще успеем да се справим с дефицитите, които имаме в Европа", категоричен бе експертът.
България премахна задължителната военна служба през 2008 година, като в момента армията се комплектува изцяло на професионален принцип. От 2012 година в училищата съществува теоретично обучение по въпросите на отбраната в 9 и 10 клас, което се провежда в рамките на 5 учебни часа годишно.
Проблемът с недостатъчния личен състав в армията е значителен – според последни данни от март 2025 г., недокомплектът достига до 30% при войниците и 34% при офицерите в Сухопътни войски.
Темата е особено актуална в европейски контекст, където редица страни вече предприемат стъпки за възстановяване на различни форми на задължителна военна подготовка. Финландия, Естония, Дания, Литва, Латвия, Норвегия и Швеция вече имат различни форми на военна служба, а Сърбия планира да възстанови наборната служба през ноември 2025 г.
