Сдружение за развитие на българското здравеопазване алармира, че България продължава да бъде единствената страна от Европейския съюз, в която биомаркерната диагностика на тумори не се заплаща с публични средства. Този вид молекулярна диагностика е неразделна част от съвременните методи за лечение на онкологични заболявания, като помага за прилагането на т.нар. таргетни терапии - персонализирани медикаментозни подходи, съобразени с индивидуалните характеристики на тумора.
Според водещи български специалисти, прогностичните и предиктивните биомаркери играят съществена роля в избора на най-подходящата терапия за пациентите. Използването им не само повишава шансовете за успешно лечение, но и предпазва здравната система от излишни разходи за неефективни лекарства, като същевременно намалява риска от влошаване на състоянието на пациента.
На фона на тази медицинска необходимост, в момента разходите за биомаркерна диагностика в България се покриват от самите пациенти или частично от фармацевтични компании чрез ограничени програми. Това важи само за няколко вида мутации и някои видове тумори.
След дългогодишен натиск от страна на медицинската общност и пациентски организации, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) изрази готовност да разгледа възможностите за включване на молекулярната диагностика в списъка с реимбурсирани дейности. Въпреки това, предложенията на Сдружението за развитие на българското здравеопазване за промени в Амбулаторна процедура № 43 не бяха приети.
НЗОК отпусна едва 5 милиона лева, и то не за самото изследване, а само за част от използваните реактиви, класифицирани като „медицински изделия“. Според пациентските организации това е крайно недостатъчно на фона на нуждата от около 15 милиона лева годишно и медицинския характер на дейността.
„Не може диагностична дейност, която включва работа на висококвалифицирани специалисти и сложна обработка на проби, да бъде третирана като доставка на медицински изделия“, заявяват от сдружението. Те настояват изследването и свързаната с него диагностична дейност да бъдат остойностени и покривани от НЗОК като единна медицинска услуга.
Към призива се присъединиха и фондация „Нана Гладуиш - Една от 8“, сдружение „Българска асоциация за закрила на пациентите“ и сдружение „Общност МОСТОВЕ“. Организациите са изпратили официално становище до здравните институции, в което изразяват несъгласие биомаркерната диагностика да бъде третирана като „медицински изделия“ и настояват за започване на диалог за трайно решение.
„Недопустимо е в 21 век и при наличието на доказани ефективни терапии, пациенти да умират, защото нямат достъп до адекватна диагностика“, гласи част от становището, публикувано на интернет страниците на организациите.
