Българският патриарх Даниил отслужи Патриаршеска света литургия в обновения храм „Св. Мина“ в софийския квартал „Слатина“.
Тържественото богослужение събра десетки вярващи, духовници и представители на местната общност, обединени в почит и молитва.
На тържествената света литургия присъства най-големият дарител за реставрирането на храма проф. дтн инж. Цоло Вутов, който дарява средства по Благотворителната програма „Български добродетели“. Самият професор дтн инж. Цоло Вутов е кръстен в тази църква.
Всеотдайна и щедра подкрепа реставрацията на храма получава и от неговите синове д-р инж. Владимир Вутов и д-р инж. Иван Вутов.
Дългоочакваната реставрация става възможна благодарение и на широка обществена подкрепа – от скромни дарения по един или два лева до по-големи.
Малката църква на 153 години е културно-исторически паметник. Издигната е на хълм, за да се вижда отдалеч две години след основаването на Българската екзархия, с дарения и труда на самите жители на Слатина.
Историята на храма “Свети великомъченик Мина” е обвита в местни легенди. Някои казват, че е построен върху останките на бивш манастир. Други твърдят, че някога е бил част от по-голям манастирски комплекс, редом с църквата “Света Троица”. Възрастни хора от Слатина твърдят, че революционерът Васил Левски се е крил зад стените му, макар че няма официални данни, които да потвърждават тази легенда. Църквата преживява тежки времена при комунизма. Тя е затворена през 1945 г., вратите ѝ са запечатани, стенописите є са варосани, а духовният ѝ глас е заглушен в продължение на десетилетия. Въпреки че е отворена отново след 1989 г., сградата остава в недобро състояние и е затворена отново след земетресението край Перник през 2012 г.
Едно от най-забележителните открития по време на ремонта на храма е оригиналният иконостас на църквата. Покрит с четири слоя боя по време на социализма, той е ценен пример за българското възрожденско изкуство, приписван като авторство на Самоковската школа.
Иконостасът, изработен от три вида екзотична дървета, се реставрира с любов и се позлатява отново. Той е изработен от прапрадядото на Виолета Златанова - Митар, един от първите строители на църквата.
