Премиерът Росен Желязков пристигна в Рим. Той е начело на официалната българска делегация, която ще отдаде почит на светите места, свързани с делото на първоучителите Светите братя Кирил и Методий.
В навечерието на 24 май – Деня на българската азбука, просвета, култура и славянската книжовност българският министър-председател ще бъде приет на аудиенция от папа Лъв XIV и ще се срещне с министър-председателя на Италианската република Джорджа Мелони.
Това е третото посещение на премиера в Рим за последните две седмици - той бе на погребението на папа Франциск, после на инаугурацията на папа Лъв XIV, с когото имаха кратък разговор след церемонията, а сега му предстои и традиционната аудиенция при Светия отец в чест на Празника на българската книжовност.
СРЕЩА С МЕЛОНИ
В първия ден на посещението, 22 май, след като поднесе венци на бюст-паметника на Капитан Петко войвода и на паметника на Иван Вазов, акцентът на визитата на Желязков ще падне върху срещата му с Мелони. По време на разговора им ще бъдат обсъдени двустранните отношения и актуални въпроси от международния дневен ред. Вчера Мелони заяви, че папа Лъв XIV й е потвърдил готовността на Ватикана да бъде домакин на мирни преговори между Русия и Украйна. Джорджа Мелони се е консултирала с папа Лъв след телефонен разговор на 19 май между американския президент Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин. Мелони разговаряла и с украинския президент Володимир Зеленски и няколко други световни лидери, за да поддържа „тясно сътрудничество“ с оглед на мирните преговори. Вероятно всичко това ще бъде в дневния ред на разговора между двамата премиери - на България и на Италия. В края на януари Желязков се видя в Мелони в Европарламента и тогава във фокуса на разговора им бе приемането ни в Шенген. Сигурно една от темите днес ще бъде присъединяването ни към еврозоната.
Късно след обяд Росен Желязов ще положи венец на паметника на светите братя Кирил и Методий в двора на българското посолство в Рим, където вечерта ще се проведе и официален прием по случай 24 май.
АУДИЕНЦИЯ ПРИ ПАПА ЛЪВ ХIV
На следващия ден, 23 май, българската делегация ще пристигне в Апостолическия дворец, където министър-председателят ще бъде приет на аудиенция от Негово Светейшество папа Лъв XIV, а впоследствие ще се срещне си държавния секретар на Ватикана кардинал Пиетро Паролин.
Това е вторият папа, с когото Росен Желязков се среща. Преди две години, през 2023-а, в качеството му на председател на парламента Желязков водеше делегацията ни за празника и тогава бе приеj от папа Франциск. За втори път Желязков ще се срещне и с държавния секретар на Ватикана Негово високопреосвещенство кардинал Пиетро Паролин. Тогава в делегацията присъстваха депутати от всички парламентарни групи, което бе отбелязано от папа Франциск като добър знак за диалог и взаимодействие.
Сега делегацията е много скромна - в състава й са включени министърът на културата Мариан Бачев, заместник-министърът на образованието и науката Таня Михайлова, митрополит Антоний и епископът на Софийската католическа епархия Петко Вълов. С премиера е и хорът на БНР, който ще изнесе концерт в базиликата „Сан Клементе“.
По традиция българските представители присъстват на тържествената Литургия в базиликата „Сан Клементе“, където светите братя Кирил и Методий са служили за първи път на славянски език. Божествената света литургия се отслужва на централния олтар на базиликата от Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний в съслужение със свещеници от Европейския диоцез на Българска православна църква – Българска патриаршия.
Другото свята място, свързано с българската писменост в Рим, е базиликата „Санта Мария Маджоре“, една от четирите главни папски базилики в Рим, където през IX век папа Адриан II благославя българската азбука. Премиерът ще се поклони пред паметната плоча на светите братя Кирил и Методий.
ПОЧИТ КЪМ ДЕЛОТО НА СВЕТИТЕ БРАТЯ ПЪРВОУЧИТЕЛИ
Всяка година официална българска делегация от държавници, политици, интелектуалци и хора на изкуството посещават Вечния град, за да отдадат почит на делото на светите братя
Аудиенцията при папата е традиционна и с нея се отбелязва ролята на България за съхраняване и развитие на делото на Кирил и Методий, обявени от Светия престол за покровители на Европа.
Във Вечния град Рим светите братя Кирил и Методий получават изключителна почит и признание за своето дело, дало възможност за съхраняването и оцеляването на културата и вярата на източноевропейските народи. Светиите са почитани не по-малко и в католическите среди, въпреки Великата схизма от 1054 г., разделила християнската църква между римокатолицизма и източното православие.
Култът към свети Кирил в Западната църква винаги е бил свързан със Сан Клементе (свети Климент), който е християнски светец и четвъртият римски папа. В негова чест е осветена и базиликата „Сан Клементе“, която се превръща в символ на вярата и просветителското дело.
ПОСЛЕДНАТА МИСИЯ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Последната мисия на светите братя Кирил и Методий е именно в Рим (867-68). Тя продължава повече от 14 месеца, а поводът за нея е кореспонденцията с папа Николай I по пренасянето в Рим на откритите от Константин при Хазарската мисия мощи на Свети Климент I. Предисторията на намирането на мощите включва мисията на Константин, възложена му от византийски император Михаил III при хазарския хаган в Крим, на която взема участие и Методий. На Кримския полуостров през 861 г. Константин Философ открива останките на апостол Климент Ι, който е не само един от първите римски папи, но и първият епископ на Сердика (днешна София).
Константин, Методий и техните ученици, носещи мощите, са посрещнати тържествено в Рим от следващия папа Адриан II, който за първи път напуска двореца си и излиза извън града, за да приветства лично братята, които връщат в християнската столица тленните останки на големия светец.
Най-важният момент от Римската мисия на Кирил и Методий обаче е каноничното утвърждаване на глаголицата и богослужението на славянски език не само от източните патриарси, но и от папа Адриан II, което те постигат. Това я тяхната историческа заслуга! Братята защитават успешно правото на съществуване на славянската писменост. През 868 година на тържествена церемония в голямата базилика "Санта Мария Маджоре" папа Адриан II обявява славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския, освещава глаголическите преводи на църковните текстове и обявява Константин (Кирил) за свой съветник, а в Рим се отслужват литургии на славянски език.
Не по-малко важно е, че създателят на глаголицата Константин Философ пише последния от своите трудове "Написание за правата вяра" именно във Вечния град.
Разболява се и умира на 14 февруари 869 година, като малко преди смъртта си приема монашеското име Кирил.
На смъртния си одър Кирил прошепва „Брате, ние бяхме впрегнати заедно да орем една бразда…аз падам на нивата…не оставяй учението си.”
Според преданието св. Методий положил тялото на брат си в ковчег, подготвяйки се да го върне в манастира Полихрон, чието местонахождение днес не е известно.
Съществуват два разказа за по-нататъшните събития. Според единия папа Адриан II и римските епископи изразяват желание тялото да бъде положено в храма "Сан Клементе", който по това време се намира извън централната част на Рим. Според втората версия Методий е поискал позволение да върне тялото в манастира, но папата отказва и затова светията измолва Адриан ΙΙ Кирил да бъде погребан в базиликата "Сан Клементе“.
КАНОНИЗИРАНИ ЗА СВЕТЦИ
През 1880 г. папа Лъв XIII издава енцикликата „Grande munus“ (папско послание до всички католици – бел.ред.), в която отбелязва заслугите на Солунските братя за евангелизацията на Европа и определя литургичното честване на тяхната памет в Римокатолическата църква на 7 юли.
През 1881 г. по инициатива на епископ Щросмайер в Рим пък се провежда първото честване на св. св. Кирил и Методий.
Константин-Кирил Философ и Методий са канонизирани от християнската църква за светци заради превода и популяризирането на Библията на славянски език и разпространяването на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи.
Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли.
На 30 декември 1980 г. с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” Светите братя са обявени от папа Йоан Павел II за съпокровители на Европа. Според папата равноапостолите имат изключителен принос за културното обогатяване на Европа и представляват мост между Изтока и Запада – мост, който изглежда е неразрушим както през отминалите векове, така и занапред.
Православната църква ги почита и като едни от Светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
ПЪРВО ЧЕСТВАНЕ НА 24 МАЙ ОТ БЪЛГАРИ В РИМ
Първото документирано официално честване от страна на българите на 24 май в Рим се провежда през 1924 г. Идеята е на проф. Любомир Милетич, председател на БАН и преподавател в Софийския университет, който учредява и „Комитет за уреждане отпразнуването на българския национален празник св. св. Кирил и Методий в Рим“.
През 1977 г. в Рим и в базиликата "Сан Клементе" се честват 1150 години от рождението на св. Константин-Кирил Философ. Официалната българска делегация включва държавни и църковни представители, учени, писатели и артисти.
В рамките на настояющата си визитата министър-председателят Росен Желязков ще се срещне с Великия канцлер на Суверенния Малтийски орден – Рикардо Патерно ди Монтекупо.
