Проблемът със заплатите на младите лекари не е само въпрос на цифри, а на система. Такова мнение изрази бившият директор на "Пирогов" доц. Спас Спасков в ефира на "Денят ON AIR".
"На мен ми се струва, че когато се говори за заплати в здравеопазването, винаги се забравя, че в системата заплащането е на базата на извършена дейност. Много често се получава така, че заплатите там, където няма достатъчен обем работа, са ниски", каза доц. Спасков.
Той посочи, че не е коректно да се говори изолирано за младите лекари, без да се вземе предвид цялата структура - включително старши лекари и медицински сестри. В миналото, при централизирана система с единни щатни таблици, е било по-лесно да се определят стандартни възнаграждения. Днес обаче това не е приложимо. Пример за това е болница "Пирогов", където в определени отделения има добри заплати, дори над 3500 лв., а в други - значително по-ниски. Разпределението на възнагражденията зависи от натовареността и приходите на отделните звена.
По отношение на създадената работна група, чиято цел е да предложи решения до 25 юли, доц. Спасков смята, че задачата ѝ е трудна. Не може да се повишат заплатите само на младите лекари, без това да засегне баланса с останалите категории персонал. В някои болници съществува риск младите да надскочат по възнаграждение своите по-опитни колеги, което би създало напрежение и демотивация.
"Правилният подход е първоначално да се изработят добри съотношения в работните заплати, поне в държавните болници. А малко или много, с тези заплати ще се съобразяват и частните болници", заяви доц. Спасков пред Bulgaria ON AIR.
Ако заплатите се повишават без оглед на финансовите възможности на съответната болница, това би могло да доведе до фалит. Доцентът подчертава, че в системата има болници с ниска използваемост на леглата – около 50%, което е показател за лоша организация. В частния сектор този процент е около 90%. Структурната раздробеност и ниската ефективност задълбочават финансовите затруднения.
Според него, най-справедливо е да се прилага принципът "работиш повече – получаваш повече", като се отчитат не само количествени, но и качествени показатели. Проблемът е, че в България често се гледа през пръсти на реалното отчитане на дейността.
Специално внимание той обръща на т.нар. специализанти - млади лекари, чиято роля в системата е умишлено ограничена. В миналото младите медици са имали пълни права и са били изпращани да работят самостоятелно в малки населени места. Според него тази практика може да бъде възстановена, ако се премахнат ненужните ограничения и им се даде реална възможност да упражняват професията си. Така те ще могат да получават достойни възнаграждения и същевременно ще се реши кадровият недостиг в отдалечените райони.
Не е необходимо ново законодателство, за да се решат повечето от тези проблеми. Промените могат да се направят чрез изменения в действащите наредби – включително от страна на Министерството на здравеопазването и в диалог със Здравната каса. Според доц. Спасков, министърът разполага с нужния опит и познаване на системата, за да предприеме необходимото.
