Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект на наредба за медицинската помощ от разстояние. В нея се определя реда за оказването ѝ, както и условията и реда за предоставяне на информация. Регламентират се също изискванията за техническа обезпеченост.
Мария Шаркова, адвокат по медицинско право, обаче смята, че в наредбата се въвеждат неизпълними критерии.
„Проблемът е в отделни части. Медицинската помощ от разстояние е тази, при която няма непосредствен контакт между медицински специалист и пациент. Такива са консултациите, които пациентът си прави по телефона. Изпраща готови резултати от изследване по някоя от платформите. Затова беше необходима и нейната регламентация - за да бъдат защитени правата на пациентите и защитата на личните им данни.
Но наредбата предвижда един-единствен канал за комуникация между пациент и медицински специалист или между двама медицински специалисти, които се консултират помежду си по повод състоянието на пациент. Предвижда се това да става единствено чрез Националната здравноинформационна система. Самата система не е създадена за тази цел. Чисто нормативно нейните функции са съвсем други. Изразявам съмнение, че въобще може да изпълни това, което ѝ вменява наредбата“.
Има редица платформи, които съответстват на Регламента за защита на личните данни, посочи още адв. Шаркова в предаването "Преди всички" по БНР.
„Не виждам причина да се въвежда този монопол, вкарвайки канала за комуникация в изключително тесни параметри. Не само не помагаме на процеса, свързан с оказване на медицинска помощ от разстояние, а тази наредба ще го блокира. Ще стигнем до абсурдната ситуация лекарите да не могат да комуникират по никакъв начин с пациентите и да си разменят каквато и да било информация.
Нито един лекар не може да изпълни техническите изисквания освен ако не разполага с бункер, оборудван с доста сложна апаратура. Тази дейност трябва да се осъществява с частна компютърна мрежа и без достъп до други компютърни мрежи и интернет“.
Няма как да поставяме под един знаменател всички медицински дейности, които се извършват от разстояние, подчерта още тя.
„А наредбата прави точно това. Тя казва, че това са профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности без присъствен контакт.
Няма как в сферата на модерните технологии да се прекъсне този контакт чрез някакво устройство между лекар и пациент, защото той улеснява техните взаимоотношения и спестява и на двете страни ресурс. Поради липсващи специалисти все по-често ще се налага такава диагностика и лечение от разстояние".
Адв. Мария Шаркова посочи, че наредбата все пак съдържа и нещо положително:
„В нея се регламентира реда, по който пациентът да предоставя информирано съгласие, да бъде информиран за рисковете от предоставяне на медицинска помощ от разстояние. Въвеждат се и критерии за кои дейности не може да се оказва такава медицинска помощ“.
Има достатъчно основания наредбата да бъде обжалвана пред Върховния административен съд, отбеляза още тя.
