Още в първите две седмици на новия археологически сезон на Перперикон екипът под ръководството на проф. Николай Овчаров отчита голям научен успех.
В проучвания от десет години насам Южен квартал е разкрита непозната преди мощна крепостна стена, предназначена да отбранява изградената в края на V в. Голяма базилика - катедрален храм на обширната епископия „Родопи“, обхващала тогава цялата планина.
Наред с църквата във вътрешността на този „град в града“ е имало различни сгради, свързани с бита на живеещите там видни архиереи – резиденция, административни и жилищни постройки, занаятчийски работилници. Този монументален комплекс показва огромното значение, което Свещеният град Перперикон запазва и в християнската епоха.
Така през VI в. големият град вече се е състоял от две крепости. Едната е била на Акропола, изградена още по времето на римския император Диоклециан в края на III в. Тогава тя била предназначена да опази важния град от първите варварски нашествия на готите.
След приемането на християнството по тези места в края на IV – началото на V в. в западната част на Акропола била построена първата християнска църква, станала вероятно седалище на епископа-кръстител на Родопите св. Никита Ремесиански. В края на V в. населението на Перперикон се разраства, както и неговото значение.
Затова в свободната зона в по-слабо населения в античния период Южен квартал е издигната грандиозната, дълга 40 метра Голяма базилика, станала ново седалище на архиереите на голямата епископия „Родопи“.
Спокойният период в историята на Източната Римска империя (Византия) обаче приключва в началото на VI в. Започват интензивни нашествия на славяни, (пра)българи и авари, които често минават Стара планина и навлизат в Тракия и Беломорието. Документално е известно, че там са превземани и опустошавани градове като крепостта Топир, само на стотина километра от Перперикон в околностите на днешния гръцки град Ксанти, а малко по-късно е обсаден и Солун.
Именно тогава се налага укрепяването на базиликата и епископската резиденция на Перперикон. Стената е доста здрава и дебела 2.2 м, но очевидно е градена набързо заради идващата опасност. Най-близката аналогия на това укрепление е любимият град на император Юстиниан I Велики (527-565), построен близо до рожденото му място и наречен на негово име – Юстиниана Прима. Днес той е успешно идентифициран с монументалните руини в местността „Царичин град“, недалеч от сръбския град Лесковац.
Той също е бил епископски център и край катедралната трикорабна базилика също първоначално не е имало стена. Към 535 г., поради несигурната обстановка вследствие на варварски нашествия и избухналото в Константинопол въстание „Ника“, се наложило укрепяването на храма със здрава крепостна стена, влязла в структурата на по-старото градско укрепление. Това променило цялостното градоустройство на Юстиниана Прима. Същото се е случило на Перперикон във втората половина на VI в.
Именно на тези проблеми ще бъде посветено археологическото проучване на Перперикон през сезон 2025. Той ще продължи поне до края на септември, като ще се работи на широк фронт с 60 души. Финансирането се извършва целево чрез централния държавен бюджет като част от програмата за приоритетните обекти на Република България с оглед развитието на културния туризъм у нас.
