През последните седмици станахме свидетели на десетки унищожителни пожари в страната, някои от които поставиха под риск цели села. Най-мащабният от тях беше този в Пирин. В гасенето му се включи и летателна техника от чужбина, а на терен бяха пожарникари, горски и доброволци.
Десетки хиляди декара засегната площ. Ураганен вятър, сменящ посоката си. Върхов огън, разпростиращ се за секунди. Това са условията, в които спасителите влизат в гората, водени от желанието си да спрат огненото бедствие. Да спасят селата в близост и обитателите му, както и природата на величествения Пирин. В борбата влизат пожарникари, горски, военнослужещи и доброволци.
Един от смелите мъже, участвали в най-критичните моменти на стихията, е Станислав Минчев, който е на терен точно когато бедствието изпитва на предел възможностите на спасителите, разказва БНТ.
Денят е 29 юли, вторник, периметърът на огъня непрекъснато расте, подхранван от силен вятър. Станислав разказва:
"7.00 часа бяхме в щаба сутринта, в 7.10 ч. вече гасихме върхов огън, тъкмо го вдигаше в нашия сектор където бяхме начислени, справихме се там, след което работихме в един периметър половината ден, даже малко повече, свършихме си отлично работата, там беше напълно потушен огънят, качиха ни след това горе по местността Синаница с идеята, че там пожарът е доста по-сериозен".
Оказва се, че ситуацията е по-тежка от очакваното и спасителите получават нареждане да се евакуират. Пътят, по който са дошли, е обхванат от пламъци.
Мълчахме, понякога когато е по-напрегнато помълчаваме, някой ще изцепи някой майтап, но в момента, в който видяхме, че сме се измъкнали даже поспряхме, видяхме мащаба на самата трагедия, което е бих казал особено за хората, които обичат природата, това беше отвратително да се гледа".
Евакуацията се осъществява през Кресна, от другата страна на планината. Но след като тази опасност преминава, се появява следваща - село Плоски е пред огнена заплаха.
Огънят прехвърли и излезе буквално ураганен вятър, който раздуха огнищата във всички посоки и когато стана ясно, че трябва да се евакуира селото, ние просто бяхме наясно, че трябва да дадем най-доброто от себе си. Това е от тези моменти - сега или никога, като на изпит, трябва буквално да покажеш най-доброто, което можеш".
Екипната работа и неуморният труд дават резултат - в 2 часа през нощта селото е спасено. И въпреки че през последните 21 часа пожарникари и доброволци са изправени пред заплаха за живота и здравето си, няма място за колебание.
Всеки пожар сам по себе си носи някакви опасности. За това сме там, трябва да свършим работа и си носим риска.
Защо се излагам на риск?
В по-краткият вариант бих казал съдба. Смятам, че всеки има някакъв път, който си му е предначертан. Не може някъде да гори, аз да знам, че мога да помогна и да стоя ей така... не върви.
През последния месец Станислав участва в 9 пожара. Дори и в моментите, които изглеждат безнадеждни, екипът работи като добре смазана машина – без паника, с ясни команди и взаимна подкрепа. А благодарността на хората остава в съзнанието на спасителите дълго след операциите.
"Излизат децата, стари хора махат идват хората, дават ни по нещичко за ядене, което е много мило. Имаше един пожар през нощта до едно село и бяхме в една нива и в нищото, буквално в 11.30 през нощта и ни носят лимонада, кренвирши, което беше много хубаво".
А когато всичко приключи и огънят е потушен, най-голямата награда е чувството, че си дал всичко от себе си за спасяването на хората и природата", коментира Станислав.
Източник: БНТ
