Правителството предлага Мирослав Рашков да бъде назначен за главен секретар на МВР
Министерският съвет прие решение за предложение до Президента на Република България за издаване на указ за назначаване на Мирослав Атанасов Рашков за главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Мирослав Рашков напълно отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи за заемане на длъжността главен секретар на МВР.
Одобрено е изменение и допълнение на международен договор в сферата на отбраната
Министерският съвет на Република България със свое решение одобри Изменение и допълнение № 2 на международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9Х Блок II ракети, свързани материали и услуги” (Sidewinder AIM 9Х Block II Missiles, associated material and services) no програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (Foreign Military Sales- FMS).
Подписаното Изменение и допълнение № 2 не увеличава стойността на подписания през 2019 г. международен договор BU-D-SAB LOA „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“. С решението се предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон този договор.
След влизане в сила по условията на Закона за международните договори на България, Изменение и допълнение № 2 на LOA BU-P-AAD ще даде възможност за оптимизиране на изпълнението на сключения договор за доставка на авиационни ракети за самолети F-16 Block 70 от страна на САЩ без увеличаване на финансовите задължения за българската държава.
С друго решение Министерският съвет одобри международен договор (Letter of Offer and Acceptance - LOA) BU-P-LBL „Модул за GPS, осигуряващ поддръжка на „М- code“ за военни цели“ по Програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби. С приетото решението на Министерски съвет се предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал.1, т.4 и т.7 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон този договор.
Международният договор е изготвен във връзка с изпълнение на приоритетния за Министерството на отбраната актуализиран Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“. С реализирането на проекта на международен договор новостроящите се многофункционални модулни патрулни кораби за ВМС на Република България ще придобият способности за осигуряване на надеждна и устойчива на преднамерени смущения сателитна навигация, посредством инсталираните на борда им „GPS модули с поддръжка на М-код за военни цели“.
Правителството се разпореди с имоти
С решение на правителството община Бургас получава собствеността върху имоти - частна държавна собственост в гр. Бургас. Те представляват три незастроени терена в местност „Пода“, кв. „Крайморие“. Имотите ще бъдат използвани за изграждането на общински обект от първостепенно значение - „Нова велоалея в землище на кв. „Крайморие“ с рампово съоръжение/пасарелка“. За осигуряването на трасето има одобрен подробен устройствен план — парцеларен план. Изграждането на новата свързваща велосипедна алея се явява естествено продължение на съществуващата такава от пътен възел „Бургас - Средец - Созопол“ до Природозащитен център „Пода“. Реализирането на проекта ще допринесе за безопасно и бързо отвеждане на велосипедния трафик от природозащитния център до съществуваща улица в кв. „Крайморие“ - разклон на отбивка към кв. „Крайморие“ и стар път Бургас - Созопол, попадащ в границите на уличната регулация на квартала. При нереализиране на предвиденото до 5 години от придобиването на имотите Община Бургас ще трябва да ги прехвърли на държавата.
Държавната комисия по сигурността на информацията получава за управление имот - публична държавна собственост, който представлява идеална част от поземлен имот със самостоятелен обект в сграда, намиращ се на ул. „Филип Македонски" № 16 в град Пловдив. Досега частта на имота е била в управление на Министерството на вътрешните работи, но се отнема поради отпаднала необходимост.
С друго решение на правителството се отчуждават имоти и части от имоти - частна собственост, необходими за изграждането на Обект „Автомагистрала „Струма“ Лот 3.2.2 - обходен път на гр. Кресна - част от дясно платно, от км 396+137 до км 400 + 340 и етапна връзка“. Те се намират в землищата на гр. Кресна и с. Горна Брезница, община Кресна, област Благоевград. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението може да се обжалва пред административен съд по местонахождение на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Министерският съвет прие решение за учредяване безвъзмездно право на ползване за срок от 3 години за извършване на теренни проучвания и консервация на археологически ценности върху поземлен имот в горска територия - частна държавна собственост, в село Драгиново, община Велинград, в полза на Историческия музей - Велинград.
Министерският съвет одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданското дружество „Български национален застрахователен ядрен пул“ за срок от една година. Срокът на досегашния договор изтича на 31 август 2025 г.
ДП РАО ежегодно сключва договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността на предприятието за ядрена вреда.
Уредбата на застраховката „Обща гражданска отговорност“ се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда“ от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Съгласно чл. 129, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.
Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ е определено за експлоатиращ ядрена инсталация, представляваща предоставените на държавното предприятие за стопанисване и управление и намиращи се на площадката на АЕЦ „Козлодуй“: съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци на Специализирано поделение „Радиоактивни отпадъци – Козлодуй“ и съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, които подлежат на извеждане от експлоатация (първи, втори, трети и четвърти енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй“) на Специализирано поделение „Извеждане от експлоатация – Козлодуй“, всички представляващи една ядрена инсталация.
Факултет „Дигитални и зелени технологии“ ще бъде открит в тракийския университет
Факултет „Дигитални и зелени технологии“ ще бъде открит в Тракийския университет в Стара Загора. Това реши Министерският съвет по искане от висшето училище.
Сред мотивите на университета за създаването на новия факултет е острата нужда на националния и регионалния пазар на труда от специалисти по информационни и зелени технологии в контекста на глобалната политика за дигитализация на бизнеса и въвеждането на чисти технологии. Интерес към такива специалисти е заявен от местния бизнес, общинската и областната управа и неправителствените организации. Сред самите студенти също има устойчив интерес към обучение в професионални направления „Информатика и компютърни науки“ и „Енергетика“.
Специалностите от двете направления, по които ще се осъществява обучение в новия факултет, са „Софтуерно инженерство“, „Информационни технологии“, „Киберсигурност и електронно управление“, „Устойчива и зелена енергетика“, „Топлоенергийни и екологични технологии и системи“, „Умни и зелени енергийни системи“, „Енергопреобразуващи технологии и системи“. Обучението ще е в редовна и задочна форма за придобиване на образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“.
Откриването на факултета е одобрено от Националната агенция за оценяване и акредитация.
България подкрепя нарастването на европейския бюджет за научни изследвания и иновации
България подкрепя увеличаването на европейския бюджет за научни изследвания и иновации. Това стана ясно на заседанието на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в областта на научните изследвания в Копенхаген, което се проведе на 16 - 17 юли. Резултатите от което бяха одобрени днес от Министерския съвет. Акцент в дискусиите бе ролята на Европа в разработването на критични технологии и бъдещите усилия в областта на научните изследвания и иновациите в контекста на предстоящата Многогодишна финансова рамка (МФР).
България бе представена от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който подчерта необходимостта от изграждане на силни иновационни екосистеми около университетите. По думите му, това е ключово условие за привличане и задържане на млади таланти, както от страната, така и от чужбина. Министър Вълчев посочи като добър национален пример Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към СУ „Св, Климент Охридски“ - инициатива, която от създаването си през 2021 г. успява успешно да привлича водещи учени и млади изследователи от цял свят и същевременно да задържа в страната български таланти.
Министрите обмениха първоначални реакции по представената от комисар Екатерина Захариева нова рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Основните предложения на ЕК включват почти двойно увеличение на бюджета, както и фокус върху научни постижения, иновации, конкурентоспособност, международно сътрудничество и засилена връзка между науката и обществото. България приветства амбициозното финансиране и подчерта значението на опростяване на процедурите, по-широк достъп, приобщаване и създаване на добавена стойност за Съюза. Страната ще извърши задълбочен преглед на предвидените мерки, включително взаимодействието с Европейския фонд за конкурентоспособност, механизмите за разширяване на участието и цялостното управление и изпълнение на програмата.
Държавите членки на ЕС изразиха готовност за по-тясно сътрудничество в областта на научните изследвания, включително чрез споделяне на научноизследователски капацитет между страните. Целта е изграждането на водещи в световен мащаб европейски научноизследователски центрове в стратегически области като изкуствен интелект, квантови изчисления, биотехнологии и космически технологии.
България и Южна Африка ще работят за по-тясно сътрудничество в областта на науката
Правителството одобри подписването на Меморандум за разбирателство между Република България и Република Южна Африка за научно, технологично и иновационно сътрудничество. Меморандумът ще бъде подписан от посланика на България в Република Южна Африка Мария Павлова и проф. Блейд Нзиманде - министър на науката, технологиите и иновациите на РЮА.
Документът дава нова перспектива за развитие на двустранните отношения в областта на науката, технологиите и иновациите. Предвидено е двете държави да изпълняват съвместни научноизследователски проекти и програми, както и да обменят учени, специалисти и изследователи. За тази цел се планира организирането на научни семинари и конференции, като се дава възможност и за взаимно използване на научноизследователска инфраструктура, техника и информация.
Близо 2 млн. лева отпусна правителството по национални програми за образование
Кабинетът предоставя 1 931 929 лв. по бюджетите на общините за финансово осигуряване на дейности по четири национални програми за развитие на образованието.
От тях 228 048 лева са по НП „Безопасност на движението по пътищата", които са предназначени за закупуване на материали и съоръжения за обучения в 112 общински детски градини и 120 общински училища.
По НП „Без агресия за сигурна образователна среда“ се отпускат 561 425 лева на 28 общински детски градини и 44 общински училища за създаване на сигурна образователна среда и за повишаване на културата на общуване чрез дискусии, семинари, срещи, работилници, лаборатории на училищно ниво по теми, свързани с превенция на насилието и други инициативи.
234 703 лв. се предоставят за дейности по НП „Заедно за всяко дете“ за подпомагане на екипите за обхват и взаимодействие с родителите за привличане на деца в 97 общински детски градини и училища.
По НП „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ се предоставят 907 753 лв. за 47 общински институции за развиване на способностите в областта на науките чрез обзавеждане на съвременни кабинети и кътове за занимания по интереси.
Одобрени са резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Министерският съвет одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което се проведе на 17 и 18 юли 2025 г. в Копенхаген, Дания. Българската делегация беше ръководена от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Кралство Дания г-н Драгомир Заков.
Дневният ред на срещата включваше пет паралелни работни сесии по темите: „Балансиране на енергоемките индустрии и чистите технологии при екологичния преход на ЕС", „Разгръщане на потенциала на квантовите технологии по отношение на конкурентоспособността и сигурността", „Максимално използване на биотехнологичната революция", „Предприемачество и иновации" и „Мобилизиране на частно финансиране".
България взе участие в работната сесия „Разгръщане на потенциала на квантовите технологии по отношение на конкурентоспособността и сигурността". В нея държавите членки обсъдиха развитието на квантовите технологии, като някои делегации подкрепиха прилагането на широк подход, с инвестиции във фундаментални изследвания и приложни разработки, а други - поставянето на фокус върху специфични разработки в областта. Беше подчертана необходимостта от координиране на изследователските програми в рамките на ЕС, интегриране на квантовите технологии в отбранителната индустрия, ускоряване на реалната комерсиализация, обществено приемане на квантовите технологии, както и инвестиции в умения, обучение и привличане на таланти.
В заключителната сесия беше обобщена стратегическата рамка за бъдещите действия на ЕС за засилване на конкурентоспособността на европейската индустрия, която следва да включва координирани усилия в три направления: регулаторни реформи, оптимизиране на финансирането и засилване на научно-индустриалното сътрудничество и иновациите.
Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на младежта и спорта
Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2025 г. Промените са в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2025 г. и са свързани с разходи за ремонтни дейности в шестте държавни спортни училища.
Правителството одобри позицията на България за неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ в Копенхаген
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 01-02 септември 2025 г. в Копенхаген.
Министрите по европейските въпроси на държавите членки ще обсъдят аспекти, свързани с критериите от Копенхаген по отношение на процеса на разширяване на ЕС. Неформалният Съвет „Общи въпроси“ ще проведе дискусия относно върховенството на правото и възможности за неговото укрепване.
В рамките на заседанието министрите ще обсъдят и темата за вътрешните реформи на ЕС. Не се предвижда приемане на заключения на Съвета.
Правителството увеличава капитала на „Българска банка за развитие“ ЕАД съгласно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г. в подкрепа на инвестиции за национални приоритети и икономически сектори
Министерският съвет одобри промени по бюджета на Министерството на финансите за 2025 г. за допълнителни плащания в частта на финансирането на бюджетното салдо за сметка на централния бюджет във връзка с увеличаване капитала на „Българска банка за развитие“ ЕАД.
Капиталът на държавната банка се увеличава срещу увеличаване на дела на едноличния собственик чрез издаване на нови поименни безналични акции с парична вноска в размер на 4 млрд. лева. Следва да се има предвид, че средствата за увеличаването на капитала на ББР не оказват влияние върху дефицита, а представляват операция в частта на финансиране на бюджетното салдо.
„Българска банка за развитие“ ЕАД е еднолично акционерно дружество с държавно участие, като правата на държавата се упражняват от министъра на финансите. Освен извършването на банкова дейност, ББР работи по специален закон - Закона за Българската банка за развитие (ЗББР), като една от основните цели съгласно закона е да прилага схеми и инструменти за финансиране на публични инвестиции и проекти, които са приоритетни за икономиката на страната.
Съгласно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., представляваща мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г„ е предвидено увеличаване на капитала на ББР ЕАД с 4 млрд. лв. за засилване на капацитета на банката при финансиране на инвестиции в национални приоритети и сектори на икономиката. С това се цели постигането на максимален ефект от възможностите и инструментите, с които ББР разполага за подкрепа на икономическия растеж и изпълнение на публичните политики, в съответствие със ЗББР, устава на банката и Стратегията за дейността на „Българска банка за развитие“ ЕАД за периода 2024 - 2026 г„ одобрена с Решение № 389 на Министерския съвет от 2024 г.
Целта на увеличението на капитала е в дългосрочен план, в съответствие със Стратегията на ББР и със ЗББР, да се осигури възможност за финансиране на инвестиции в национални приоритети и икономически сектори. Това ще позволи на ББР да използва в максимална степен възможностите и инструментите, с които разполага за подкрепа на икономическия растеж и за изпълнение на публични политики.
В резултат от увеличението на капитала ще се финансират определените от държавата приоритетни сфери, съгласно одобрената от Министерския съвет Стратегия на ББР, сред които: Подкрепа на реиндустриализация на районите чрез развитие на индустриални зони, паркове и подобни територии с цел привличане на инвестиции, както и други инициативи, водещи до подобрен капацитет за индустриално производство; Ключов приоритет е изграждане и рехабилитация на ВиК инфраструктура; Подкрепа в областта на отбраната, сигурността и военнопромишления комплекс. Необходимост от бързо изграждане на национален капацитет за производство на съвременни средства за отбрана; Зелено финансиране, в това число насочено към енергийна ефективност и възобновяеми източници; Финансиране на публични предприятия, когато са насочени към изпълнение на регионални или международни проекти и, в които участва друга държава или нейна административно-териториална единица.
С увеличението на капитала на ББР, респективно в резултат на направените инвестиции, се очаква повишаване на приходите във фиска, както и постъпленията от дивидент от ББР в държавния бюджет.
Предвижда се след вписване на увеличаването на капитала на „Българска банка за развитие“ ЕАД средствата да се прехвърлят от ББР по сметка за чужди средства на Министерството на финансите и да се съхраняват и отчитат като чужди средства, съгласно § 1, т. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси.
Прилагането на този ред на съхраняване на временно свободните средства от увеличението на капитала чрез сметка, обслужвана от БНБ, ще осигури публичност и прозрачност, при запазване на оперативната самостоятелност на банката
Увеличава се капиталът на „Български енергиен холдинг“
Министерският съвет издаде постановление, с което одобри промени по бюджета на Министерството на енергетиката за 2025 г. в размер на 1.5 млрд. лв. за увеличаване капитала на „Български енергиен холдинг" ЕАД. С приетото от Министерския съвет решение се предвижда държавата да увеличи акционерното си участие в капитала на БЕХ ЕАД чрез парична вноска в посочения размер, което ще послужи за финансиране изпълнението на част от инвестиционните проекти на Група БЕХ.
Увеличението на капитала е в изпълнение на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 г.- 2028 г., представляваща мотивите към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2025 г. Осигуряването на средствата за увеличаване на капитала на БЕХ не оказва влияние върху дефицита, а представлява операция в частта на финансиране на бюджетното салдо.
БЕХ ЕАД е еднолично търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, като правата на държавата се упражняват от министъра на енергетиката. То е едноличен собственик на капитала на редица предприятия в енергетиката, част от които са стратегически обекти от значение за националната сигурност и част от критичната инфраструктура. Изпълнението на лицензионните дейности на държавните енергийни предприятия обезпечава надеждността на снабдяването с електрическа енергия и природен газ както за консуматорите в страната, така и по отношение на трансграничния пренос.
Средствата ще бъдат използвани за финансиране на структуроопределящи проекти като ПАВЕЦ „Чаира", „Батак" и „Доспат", 7-и и 8-и блокове на АЕЦ Козлодуй „Козлодуй", водноелектрически централи, надграждане на газопреносната мрежа, реконструкция на електропреносната мрежа и др.
Инвестициите, които ще бъдат направени от страна на БЕХ, в резултат на увеличаване на капитала, целят да повишат приходите на дружеството, респективно печалбите за Група БЕХ.
По този начин ще се гарантира бъдещата им реализация, което ще допринесе за енергийната независимост на страната, устойчивостта на сектора, енергийната диверсификация, сигурността на доставките, а също ще спомогне за изпълнение на европейските политики по отношение на околната среда.
Одобрена е позицията на страната ни по дело Т-304/25 на Общия съд на Европейския съюз
Със свое решение правителството одобри позицията на Република България по дело Т-304/25 на Общия съд на Европейския съюз и даде съгласие за встъпване в производството.
То е образувано по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд във връзка с висящо пред него административно дело за обжалване на решение на Териториална дирекция „Митница Русе“ за определяне на нов тарифен код, както и нови размери на вносно мито и данък върху добавената стойност на внесена от трета страна стока (хартия, пропита с меламин).
Предмет на преюдициалното запитване е тълкуване на разпоредби на правото на Европейския съюз, свързани с определяне на тарифното класиране на стока, описана от производителя като декоративна хартия, напоена (импрегнирана) с термореактивни смоли с непълно втвърдяване на смолата, която се използва за облицоване на плоскости в многоетажни и късоциклични горещи преси.
Позицията на страната е, че продукт, като разглеждания в главното производство, следва се класира в позиция 3921 (код 3921 90 49 по КН).
Конституирането на България като страна в производството по това дело ще позволи на страната ни успешно да се включи в процеса на правораздаване, осъществяван от Съда, с оглед на еднаквото и точно прилагане на правото на Европейския съюз.
Одобрен е меморандум за разбирателство относно проект „Разработване на цифрова система за сигурен и бърз обмен на информация, свързана с военната мобилност“
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Република Естония, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, министъра на отбраната на Великото херцогство Люксембург, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на националната отбрана на Република Полша и Министерството на националната отбрана на Румъния относно проект „Разработване на цифрова система за сигурен и бърз обмен на информация, свързана с военната мобилност“, одобрен за финансиране по Европейския фонд за отбрана.
Проектът цели разработването на дигитални инструменти, които да улеснят директния и сигурен обмен на информация между държавите за ускоряване на процедурите и по голяма ефективност при военна мобилност в рамките на ЕС в съответствие е приоритетите за развитие на отбранителни способности, договорени от държавите членки в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), и по-специално в контекста на Плана за развитие на способностите на EC (CDP). Проектът се координира от Естония и се подкрепя от Чехия, България, Германия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша и Румъния. Неговото изпълнение е пряко обвързано е проект „Военна мобилност“ по инициативата Постоянно структурирано сътрудничество на ЕС в областта на отбраната (PESCO).
Правителството одобри промени в Закона за ограничаване изменението на климата
Министерският съвет одобри промени в Закона за ограничаване изменението на климата. Новите текстове са свързани с повишената общоевропейска амбиция в законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ - на европейско ниво вече са регламентирани редица промени в съществуващите механизми за намаляване на емисиите на парникови газове. Част от законодателния пакет се отнася и към въвеждане на изцяло нови подходи за гарантиране постигането на общата цел за намаляване на емисиите.
С промените в Закона за ограничаване изменението на климата се транспонират две директиви, свързани с функционирането Европейската система за търговия с квоти за емисии на парникови газове и приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите. Въвеждат се и национални мерки по прилагане на три регламента, които касаят включването на дейностите в областта на морския транспорт в системата на ЕС за търговия с емисии, както и мониторингът, докладването и проверката на емисиите на допълнителни парникови газове и емисиите от допълнителни видове кораби; обхвата, опростяването на докладването и правилата за съответствие и определянето на целите на държавите членки за 2030 г. и задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове през периода 2021 - 2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение.
Посочените по-горе директиви и регламенти са в сила от 2023 г., което налага възможно най-бързо директивите да бъдат транспонирани в националното законодателство на Република България, както и да се въведат нови национални мерки или промяна във вече съществуващи мерки по прилагането на регламентите.
Приетите текстове включват и поставянето на национална дългосрочна цел за постигане на климатична неутралност и нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г. в съответствие с разпоредбите на Парижкото споразумение и Регламент (ЕС) 2021/1119 (Европейски закон за климата).
