Международна агенция по енергетика (IEA) обяви в сряда, че държавите членки ще освободят общо 400 милиона барела петрол от стратегическите си резерви, с цел стабилизиране на световните енергийни пазари, разклатени от продължаващата война в Близкия изток. Това представлява най-голямото координирано освобождаване на резерви в историята на организацията.
Изпълнителният директор на IEA Фатих Бирол определи решението като безпрецедентен колективен отговор на изключителни пазарни нарушения. Според него мащабът на настоящата енергийна криза изисква изключителни мерки. Планираното освобождаване значително надхвърля 182-те милиона барела, които държавите членки на IEA пуснаха на пазара през 2022 г. след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Агенцията, базирана в Париж, уточни, че резервите ще бъдат пускани постепенно, като точният график ще зависи от националните обстоятелства на всяка държава. Очаква се някои страни да приложат и допълнителни мерки заедно с координираното освобождаване на резервите, за да стабилизират търсенето и предлагането на световните енергийни пазари.
Съобщението бе направено, докато лидерите на Групата на седемте индустриализирани държави провеждаха видеоконференция, председателствана от френския президент Еманюел Макрон, за да обсъдят икономическите последици от войната между САЩ, Израел и Иран, която вече е във втората си седмица.
Няколко държави вече са сигнализирали за намерението си да се възползват от резервите си. Япония и Германия потвърдиха по-рано в сряда, че ще освободят петрол от стратегическите си запаси. Японският премиер Санае Такаичи заяви, че Токио планира да започне освобождаването още на 16-ти този месец, дори преди официално решение на IEA за координираното действие. Тя обясни, че Япония е особено уязвима поради тежката си зависимост от доставки на петрол от Близкия изток.
Германия също потвърди, че ще предприеме подобни стъпки. Министърът на икономиката и енергетиката Катерина Рейхе съобщи, че Берлин планира да освободи около 2,4 милиона тона петрол, без да уточнява конкретен срок.
Световният пазар на петрол преживя резки колебания, след като САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран в края на миналия месец, предизвиквайки ответни атаки от Техеран в региона, богат на петрол. Един от най-значимите ефекти е нарушението на морския трафик през Ормузкия проток – тесен воден път, през който обичайно минават около 20 процента от световните доставки на петрол и газ.
С корабния трафик значително намален, милиони барели на ден не успяват да достигнат световните пазари. Блокадата създава и вторични ефекти в региона. В някои случаи производители като Ирак и Кувейт са били принудени да спрат добива в определени находища, защото складовите съоръжения са пълни и пратките не могат да напуснат региона.
Въпреки че част от суровината се пренасочва по алтернативни маршрути, включително тръбопроводи от Саудитска Арабия до Червено море, нарушението допринася за екстремна волатилност на цените. Преди конфликта световните цени на петрола бяха около 70 долара за барел. Те скочиха почти до 120 долара по време на пазарната паника и по-късно се върнаха към около 90 долара след новината за планираната намеса на IEA.
IEA, основана след петролния шок от 1970-те години, е създадена да защитава енергопотребяващите държави при сериозни нарушения на доставките. В момента организацията включва 32 страни членки, сред които САЩ, Канада, Япония, Южна Корея, Турция и повечето европейски държави, които заедно формират около 80 процента от световното търсене на енергия. Държавите членки са задължени да поддържат резерви, достатъчни за поне 90 дни внос.
Някои страни имат и големи независими запаси. САЩ държат най-големия стратегически резерв в света, който в момента съдържа около 415 милиона барела петрол от максимален капацитет от 715 милиона. Резервът е бил използван последно през 2022 г. като част от координирания от IEA отговор на енергийния шок, причинен от войната в Украйна.
Въпреки мащаба на сегашното освобождаване, анализатори предупреждават, че само стратегическите резерви не могат напълно да компенсират прекъсванията на доставките, причинени от конфликта с Иран. Експертите подчертават, че най-ефективният начин за стабилизиране на пазарите е повторното отваряне на Ормузкия проток и възстановяване на нормалния корабен трафик през този критичен енергиен коридор.
Без това използването на стратегическите резерви, пренасочените износи и другите извънредни мерки могат да осигурят само ограничено облекчение на глобалните петролни пазари, вече подложени на сериозен натиск.
