Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург обяви революционно за България решение, с което сe определя като несъответна на правото на ЕС ретроградната практика на българския Конституционен съд (КС) и на Върховния касационен съд (ВКС), довела до невъзможност за юридическа смяна на пола за български граждани. Освен това СЕС завява, че когато решенията на Конституционния съд противоречат на правото на ЕС и на практиката на Съда в Люксембург, то българските съдилища са длъжни да се съобразяват с решенията на СЕС, а не да се позовават на практиката на КС.
Решението по това дело се очакваше с интерес, защото е резултат от няколкогодишна конфронтация сред юристите по темата за смяната на пола. Още повече че има десетки спрени дела за признаване на пол в страната заради преюдициалното запитване.
Държавите членки са длъжни да предвидят ясни, достъпни и ефективни процедури за правното признаване на половата идентичност като част от правото на личен живот, се казва в мотивите на решението на СЕС. Няма спор, че издаването на документи за самоличност е от компетентността на всяка отделна държава членка, но при упражняването на тази компетентност държавите трябва да спазват правото на съюза, се сочи още там. А когато в тези документи има несъответствие между изживяваната от дадено лице полова идентичност и данните за пола, които са отразени в личната му карта, това може да попречи на упражняването на правото му на свободно движение.
Такова несъответствие може да го принуди в много ситуации от ежедневието - по-специално при проверки на самоличността, при трансгранични пътувания или по професионални причини - да разсейва съмнения за самоличността си или автентичността на официалните си документи. Това положение създава значителни неудобства. Ограничение на свободното движение е допустимо само ако се основава на обективни съображения от обществен интерес и при зачитане на принципа на пропорционалност в съответствие с правото на ЕС и основните права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, и по-специално правото на зачитане на личния живот.
Затова, заключава СЕС в диспозитива си, правото на съюза не допуска правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на вписаните в регистрите за гражданско състояние данни за половата идентичност - като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер - на гражданин на тази държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка.
Нещо повече, българските съдилища не се обвързани с тълкуването на Конституционния съд, когато това тълкуване пречи на прилагането на правото на Съюза, така както то се тълкува от Съда на ЕС.
Правото на Съюза "не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние" в противоречие с даденото от съда тълкуване на правото на съюза", се казва също в диспозитива..
Днешното решение е по преюдициално запитване на Върховния касационен съд по дело на българска гражданка, регистрирана при раждането си като лице от мъжки пол и съответно отразено в документите за самоличност. В момента тя живее в Италия, където е започнала хормонална терапия, и се представя като жена. Нейното искане до българските съдилища да бъде обявена за лице от женски пол и да бъдат променени данните за гражданското ѝ състояние в акта ѝ за раждане е отхвърлено - въпреки медицинските становища и съдебната експертиза, които потвърждават претендираната от нея полова идентичност.
Конюнктурната промяна на съдебната практика в БългарияВсичко това се случва след рязка промяна на националната съдебна практика през последните години в резултат на конюнктурни решения на Конституционния съд, които после станаха основание и за откази за смяна на пола от състави на Върховния касационен съд. До този момент практиката на българските съдилища не беше еднозначна, но много състави разрешаваха юридическа смяна на пола.
Обратът бе задвижен първо от решението на КС през юли 2018 г., когато съдът обяви Истанбулската конвенция за несъответна на българската конституция с аргументи, които юристи и до момента определят като абсурдни и скандални. Всъщност КС извърши политическа услуга на управляващите, а в едно от особените мнения тогава двама от съдиите пишат: "Решението на Конституционния съд представлява "услуга" за политиците от всички цветове - предотвратява възможен конфликт в управляващата коалиция и съвпада с позицията на по-голямата част от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Съответно е и на обществената нагласа в момента."
Ако Сарафов не се оттегли сам, може да остане доживот начело на прокуратуратаНа базата на това решение и българските съдилища започнаха да си променят практиката и да забраняват смяната на пола, стигна се до образуване на тълкувателно дело във ВКС заради противоречивата практика, в рамките на което се стигна и до ново сезиране на КС.
Средновековният съд и третият полНовото решение на КС през октомври 2021 г. потвърди тезата, че българската конституция признава само двата биологични пола, и това, което веднъж е записано в акта за раждането на даден човек, го следва неизменно до края на живота му и не може да се променя. Това е част от националната идентичност, прие КС.
След което - през февруари 2023 г., и Общото събрание на Гражданска колегия (ГК) на ВКС излезе с тълкувателно решение - че българското право не допуска юридическата смяна на пола на транссексуални лица. Факт е, че в колегията съдиите се разделиха почти на две - в подкрепа на решението са се подписали 28 съдии, а на особено мнение са останалите 21 съдии. Затова не е чудно, че почти веднага тричленен състав на ВКС сезира с преюдициално запитване СЕС дело на К.М.Х., български гражданин, роден в Стара Загора през 1990 г. и записан в регистрите като лице от мъжки пол.
Днешното решение беше очаквано, след като през м.г. Генералният адвокат на Съда на ЕС Жан Ришар дьо ла Тур заяви в заключението си по това дело, че българският съд не може да отказва на трансполови лица юридическа промяна на пола в документите за самоличност и в акта за раждане - било като поставя условие за извършване на хирургическа операция за промяна на пола или като се позовава на липсваща правна уредба или на необходимост от изменение на съществуващи закони или на конституцията. Това решение налага промяна на съдебната практика, а най-добре - и на закона.
Междувременно България беше осъдена на няколко пъти в Съда по правата на човека в Страсбург заради отказ за юридическа смяна на пола.
