Войната между Съединените щати, Израел и Иран продължава да разширява своето регионално въздействие, с нарастващо напрежение около ключови световни търговски маршрути и ескалиращи разногласия сред международните съюзници. Вашингтон засилва усилията за защита на Ормузкия пролив, стратегически воден път, жизненоважен за глобалните доставки на петрол, докато бойните действия се разпростират извън границите на Иран и достигат съседни страни.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп засили призивите за многонационални усилия за повторно отваряне на Ормузкия пролив, който фактически е блокиран от началото на конфликта след съвместните удари на САЩ и Израел срещу Иран. Говорейки пред репортери на борда на Air Force One, Тръмп заяви, че е поискал около седем държави да се присъединят към коалиция, насочена към осигуряване на безопасно преминаване на петролни танкери през тясната морска артерия.
В коментари пред Financial Times американският президент предупреди, че НАТО може да се изправи пред „много лошо“ бъдеще, ако съюзниците му откажат да помогнат за възстановяване на корабоплаването през протока. Тръмп аргументира, че страните, които силно зависят от петрол от Близкия изток, трябва да поемат отговорност за защитата на маршрута. Той също намекна за натиск върху Китай, като заяви, че може да отложи планирана среща по-късно този месец с китайския президент Си Дзинпин, ако Пекин не участва в усилията за осигуряване на морския трафик.
Въпреки острите изявления, апелът на Тръмп до момента е дал ограничени резултати. Няколко правителства проявяват колебание да се ангажират пряко с охрана на плавателни съдове в нестабилния регион. Австралия и Япония заявиха, че нямат непосредствени планове да разположат военноморски сили в протока.
Японският премиер Санае Такаичи заяви пред парламента, че Токио не е взел решение да изпраща ескортиращи кораби и все още проучва възможните действия в рамките на законодателството на страната. Министърът на транспорта на Австралия Катрин Кинг също потвърди, че Канбера няма да изпрати плавателен съд към протока, въпреки че признава глобалното му значение.
По-рано през конфликта администрацията на Тръмп обмисляше план за ескортиране на кораби през Ормуз, за да ги защити от потенциални ирански атаки. Тези планове впоследствие бяха отложени поради оперативни сложности, като Вашингтон вместо това насърчава други държави да поемат водеща роля за сигурността на търговския маршрут. Според новинарския сайт Axios, Тръмп се надява да обяви коалиция по-късно тази седмица, която да работи за повторното отваряне на протока.
В същото време европейските правителства обмислят своя отговор. Външните министри на държавите-членки на Европейския съюз са насрочили среща в понеделник, за да обсъдят възможността за укрепване на малката морска мисия на блока в Близкия изток.
Мисията на ЕС, известна като Aspides, бе създадена през 2024 г. за защита на търговски кораби от атаки, извършвани от ирански подкрепяни хути в Йемен в Червено море. Операцията включва италиански и гръцки военноморски съдове под прякото командване на мисията, като допълнителна подкрепа е на разположение от друг италиански кораб и френски съд.
Според официални лица на ЕС, обсъжданията в понеделник ще се фокусират върху насърчаване на повече държави-членки да предоставят допълнителни ресурси. Въпреки това, разширяването на мандата на мисията за включване на Хормузкия проток изглежда малко вероятно засега. Дипломати предупредиха, че всяко решение за изпращане на кораби в протока в настоящата обстановка изисква внимателно обмисляне от министрите.
Германия вече изрази скептицизъм относно разширяването на европейските военноморски операции в региона. Няколко правителства остават предпазливи пред рисковете, свързани с изпращане на военни кораби в зона с високо напрежение между Иран и западните сили.
Междувременно самият конфликт продължава да ескалира в региона. Израел обяви, че неговите сили са започнали ограничени сухопътни операции срещу милиционерската група Хизбулла в южен Ливан. Според изявление на Израелските отбранителни сили, войски от 91-ва дивизия са извършили целенасочени операции срещу това, което армията описа като ключови позиции на Хизбулла близо до границата.
Израелските военни обясниха, че операциите целят да засилят предните защитни позиции и да намалят заплахите за общностите в северен Израел. Преди войските да влязат в района, артилерията и въздушните сили на Израел са извършили удари по редица цели, смятани за свързани с Хизбулла, с цел да се отслаби инфраструктурата на групировката и да се намали рискът за сухопътните сили.
Сухопътните операции следват нова вълна от израелски въздушни удари по позиции на Хизбулла след началото на войната между САЩ, Израел и Иран. Техеран се смята за основен спонсор на Хизбулла, а конфликтът засили опасенията, че боевете могат да се разпространят допълнително в региона.
Ситуацията в Ливан вече е причинила сериозна хуманитарна криза. Около 830 000 души са били изселени, особено от предимно шиитските райони в южната част на страната. Според Министерството на здравеопазването на Ливан, израелските удари са отнели живота на около 850 души в страната от началото на март.
Конфликтът също така засяга гражданската инфраструктура в други части на Залива. Полетите на Международното летище в Дубай бяха временно прекъснати в понеделник сутринта след като дрон удари петролен танкер близо до летището. Дубайска медиа заяви, че спирането е било въведено като превантивна мярка за безопасността на пътниците и персонала.
Властите посъветваха пътуващите да се свържат с авиокомпаниите за актуализирана информация относно разписанията. Полицията временно затвори движението по пътя до летището и близкия тунел, докато службите за спешна помощ реагираха на инцидента.
Официално бе потвърдено, че пожарът, предизвикан от дрона, е овладян. Гражданската защита на Дубай заяви, че пламъците не са се разпространили и няма пострадали. Инцидентът се случи след удар на дрон по един от горивните резервоари на летището, който предизвика пожар, впоследствие потушен.
Арабските държави от Залива са подложени на повторни ракетни и дронови удари от началото на войната, предизвикана от ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Техеран заяви, че удря американски съоръжения и военни активи в региона, но атаките също засегнаха петролна инфраструктура, пристанища, летища, хотели и други граждански обекти.
Дипломатическото напрежение остава високо. Тръмп заяви, че САЩ водят разговори с Иран, но посочи, че не вярва, че Техеран е готов да преговаря за край на войната. Говорейки пред репортери на борда на Air Force One, американският президент каза, че контактите се осъществяват, но отказа да даде подробности.
Иран обаче категорично отхвърли твърденията. Висшият дипломат на страната отрече Техеран да е търсил преговори със САЩ или да е проявявал интерес за обсъждане на примирие.
Тръмп също отхвърли възможността за примирие за момента, като заяви, че условията, предложени за споразумение с Иран, „все още не са достатъчно добри“. От своя страна иранските официални лица заявиха, че страната не е поискала примирие и е готова да се защитава колкото е необходимо.
Междувременно Израел заяви, че военната кампания срещу Иран и регионалните му съюзници може да продължи поне още три седмици. Израелските официални лица отхвърлиха съобщенията, че страната изпитва недостиг на противоракетни ракети за своите въздушни отбранителни системи.
Въпреки продължаващата ескалация, някои американски официални лица предполагат, че конфликтът може да не продължи дълго. Американският енергиен министър заяви, че войната може да приключи в следващите седмици или дори по-скоро.
Обединеното кралство също обяви нова хуманитарна помощ за Ливан, тъй като страната все повече се оказва въвлечена в регионалния конфликт. Лондон съобщи, че ще предостави над 5 милиона британски лири, еквивалентни на около 5,8 милиона евро, в спешна помощ.
Британският външен министър Ивет Купър заяви, че е дълбоко загрижена за влошаващата се ситуация в Ливан. Тя осъди продължаващите атаки на Хизбулла срещу Израел и призова групировката незабавно да прекрати операциите си.
Купър също предупреди, че разширяващият се конфликт може да има сериозни хуманитарни последствия. Тя описа изселването на стотици хиляди ливански граждани като неприемливо и предупреди за риск от катастрофална ситуация за страната.
В същото време тя приветства ангажиментите на ливанското правителство, включително усилията за ограничаване на военните дейности на Хизбулла. Купър подкрепи и предложенията за директни разговори между Ливан и Израел, като отбеляза, че диалогът предлага най-добрата възможност за постигане на траен мир и сигурност за двете страни.
