Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп изрази разочарование от това, което смята за недостатъчна подкрепа от страна на съюзниците за осигуряване на Ормузкия проток - критичен маршрут за глобалния износ на нефт, който сега е заплашен заради конфликта с Иран. На пресконференция в Белия дом Тръмп заяви, че е потърсил около седем държави, които да предоставят военноморски сили, за да се гарантира безопасното преминаване на танкери, като призова те да се включат бързо и „с голям ентусиазъм“. Той отказа да назове страните, като аргументира това с риска те да бъдат потенциално таргетирани, докато омаловажи опасността от Иран, определяйки го като „хартиен тигър“.
Въпреки че настоява, че САЩ могат да действат самостоятелно, Тръмп предупреди, че липсата на подкрепа от съюзниците може да има последствия за бъдещето на НАТО. Той представи ситуацията като тест за солидарността на алианса, намеквайки, че партньорите може да не са надеждни в критични моменти. В същото време той заяви, че очаква Франция да се включи, позовавайки се на последните разговори с президента Еманюел Макрон, като изрази разочарование от нежеланието на Обединеното кралство да се ангажира в по-широк конфликт.
Европейските правителства обаче ясно показаха нежелание за военна намеса. По време на среща в Брюксел външните министри на държавите членки на ЕС отхвърлиха идеята за разполагане на военни кораби в Ормузкия проток, въпреки че признаха важността му за глобалните енергийни доставки. Върховният представител за външната политика на ЕС, Кая Калас, заяви, че в държавите членки няма желание да се разширява мандатът на съществуващата европейска морска мисия, така че да покрива протока, подчертавайки, че Европа не желае да бъде въвлечена във война с неясен край.
Германия е сред най-отчетливо дистанциралите се от конфликта. Канцлерът Фридрих Мерц предупреди, че НАТО е отбранителен съюз и не би трябвало да участва в такива операции, докато министърът на отбраната Борис Писториус ясно заяви, че Берлин не смята войната за своя отговорност. И двамата подчертаха, че конфликтът е започнат от САЩ и Израел, а приоритетът на Германия остава защитата на територията на НАТО, а не участие във външни военни кампании.
Подобни позиции бяха изразени и в други европейски държави. Заместник-премиерът на Люксембург Ксавие Бетел отхвърли това, което нарече натиск от Вашингтон, заявявайки, че страната му няма да бъде принудена да изпрати войски. В целия блок официални лица многократно подчертаха, че Европа не е страна по конфликта, въпреки че икономическите ѝ интереси, особено в енергийната сигурност, са пряко засегнати.
Това напрежение се случва в момент, когато регионалните сблъсъци допълнително покачват цените на петрола. Ормузкият проток, през който преминава около една пета от световния износ на нефт, е ефективно блокиран от Иран в отговор на удари от САЩ и Израел. Цените вече са над 100 долара за барел, повишавайки опасенията от по-широка енергийна криза.
В рамките на НАТО перспективата за координирана мисия остава малко вероятна. Дипломати посочват, че шансовете за единодушна подкрепа са малки и отбелязват, че алиансът официално не е получил искане от Вашингтон да действа по рамката на НАТО. Някои съюзници са дали ясно да се разбере, че няма да се въвличат в конфликта, като аргументират, че той не попада в основните отговорности на НАТО.
Извън Персийския залив растат опасенията от по-нататъшна ескалация в региона. Лидери от Германия, Франция, Обединеното кралство, Италия и Канада предупредиха съвместно срещу потенциална израелска наземна операция в Ливан, отбелязвайки, че тя би имала катастрофални хуманитарни последици. Предупреждението последва военни действия на Израел, описвани като ограничени наземни операции в южната част на страната, както и продължаващи престрелки с „Хизбула“.
Канцлерът на Германия Мерц определи всяка ескалация като сериозна грешка, която би влошила вече крехката хуманитарна ситуация. Международното послание се фокусира върху деескалацията, като призивите за сдържаност стават все по-настойчиви преди предстоящата среща на върха на ЕС, на която се очаква лидерите да насърчат усилия за успокояване на напрежението и предотвратяване на по-нататъшно влошаване на обстановката в региона.
