На 24 март Православната църква почита паметта на преподобния Захария, а народните традиции налагат строги правила в навечерието на един от най-светлите християнски празници – Благовещение. Денят е повод за празник на хиляди българи, но и време за смирение и духовна подготовка.
Пустинник от четвърти векВъпреки разпространените грешни твърдения за по-късния му живот, църковната история сочи категорично, че Свети Захария живее през IV век в Египет. Той е син на християнина Карион, който изоставя светския живот и се оттегля в манастир, вземайки със себе си и своя наследник. Още като юноша Захария приема монашеството и се посвещава изцяло на служението на Бога в суровите условия на пустинята.
Макар и много по-млад от останалите братя в обителта, той придобива огромен авторитет със своята дълбока мъдрост. Когато старците го питали какво означава да бъдеш истински монах, той отговарял, че основата на всичко е пълното смирение и постоянното изпълнение на Божиите заповеди.
Строг пост и духовна сила
Подвигът на преподобния се изразява в изключително сурово въздържание. Захария напълно отказва приема на печена или варена храна. Той поддържа тялото си единствено със сурови пустинни билки и растения, като се храни само веднъж на ден, и то стриктно след залез слънце. Заради този аскетичен живот той се превръща в истинско светило сред египетските монаси.
Народни поверия преди празника
Тъй като 24 март предхожда пряко празника Благовещение (25 март), народната традиция налага редица забрани, които целят символично очистване и подготовка. Според поверията следобед категорично не бива да се извършва тежък физически труд.
Забранява се почистването на дома, прането и шиенето, като пристъпването на това правило се смята за греховно действие, което носи лош късмет. В този ден също така не е прието да се ходи на гости или да се посрещат външни хора у дома, за да се запази семейното спокойствие преди настъпването на "Благата вест".
Днес повод за почерпка имат всички, които носят имената Захари, Захарина, Зарко и Хари.
