България не е възразила срещу подновяването на действащите санкции срещу Русия и е подкрепила европейската позиция за Украйна по време на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.
Това показва, че страната ни остава в рамките на общия европейски консенсус, въпреки по-критичните изказвания на премиера Румен Радев пред българската публика.
Това коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив директорът на Европейския институт Любов Панайотова.
Лидерите на страните от ЕС на срещата на върха в Брюксел за първи път се договориха да удължат действащите санкции срещу Русия с една година, съобщава Reuters. Досега ограниченията срещу отделни сектори на руската икономика се преразглеждаха и одобряваха на всеки шест месеца с единодушното решение на всичките 27 държави членки. Снощното решение за едногодишно удължаване също е било взето единодушно, включително и с гласа на Радев.
Както отбелязва Euronews, удължаването с 12 месеца има за цел да осигури по-голяма предвидимост за Украйна. В същото време индивидуалните санкции ще продължат да се подновяват на всеки шест месеца, като този процес обикновено е съпроводен с премахването на някои лица от санкционния списък.
До момента ЕС е приел 20 пакета икономически и индивидуални санкции срещу Русия, както и няколко допълнителни пакета ограничения. По-рано Европейската комисия обяви подготвянето на 21-вия пакет санкции, срещу който се обяви Радев.
Очаква се 21-вия пакет да засегне руски банки и отбранително-промишления комплекс. Ще бъде въведена и забрана за влизане на територията на ЕС за руски военнослужещи. Освен това ограниченията ще обхванат и т.нар. "сенчест флот" – към вече включените в европейския санкционен списък 632 кораба ще бъдат добавени още 30, чиито имена засега не се разкриват.
В средата на юни ЕС разшири и санкционния списък срещу руски юридически и физически лица. В него бяха включени главният прокурор на Русия Александър Гуцан, бившият упълномощен по правата на детето към президента на Русия Павел Астахов, както и епископът на Руската православна църква Тихон (Георгий Шевкунов), смятан за духовен наставник на Владимир Путин, наред с други лица.
Радев изрично подчерта, че ще настоява патриарх Кирил да бъде изваден от санкционния списък.
Общо в трите публикувани решения за санкции под ограничения попаднаха 34 души и 47 организации. Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че приетите мерки представляват междинен "мини пакет".
Румен Радев заяви, че страната ще наложи вето върху 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия, отбелязва Reuters.Той мотивира това решение с негативното въздействие на ограниченията върху българската икономика и с несъгласието си със санкциите срещу главата на Руската православна църква патриарх Кирил. По-конкретно Радев посочи възможни затруднения в доставките на торове и резервни части за Софийското метро.
По думите на Любов Панайотова срещата между българския премиер и украинския президент Володимир Зеленски е преминала в конструктивен дух, като са били обсъдени възможности за индустриално сътрудничество и трансфер на технологии, свързани с производството на дронове.
„Украйна е на светлинни години напред в тази сфера и подобно партньорство би било голям плюс за България“, подчерта Панайотова. Тя определи като положителен знак и подкрепата на страната ни за продължаването на европейския път на Украйна.
Според нея обаче противоречивите сигнали, които идват от София и Брюксел, създават затруднения за българските дипломати.
„Не е удобно за нашите представители да обясняват различните послания, които се чуват от България и тези, които се отстояват в европейските институции“, каза тя.
Панайотова коментира и определенията в международни медии, че Румен Радев може да се превърне в „новия Орбан“ в Европейския съюз. По думите ѝ подобни внушения не са полезни за имиджа на страната.
„Имиджът се гради трудно, а се руши лесно. България вече загуби част от доверието си през годините на политическа нестабилност и честа смяна на правителства“, посочи тя.
По повод предстоящите дебати за новата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз Любов Панайотова отбеляза, че именно там са заложени реалните икономически интереси на държавите членки и България трябва активно да търси съюзници и подкрепа за своите приоритети.
„Европа трябва да говори с един глас по темата за Украйна. В същото време България трябва ясно да защитава интересите си в разговорите за бъдещия европейски бюджет“, заяви директорът на Европейския институт.
Според нея предстои да се изясни дали премиерът Радев ще продължи да отправя по-различни послания към вътрешната аудитория или ще се придържа към общата европейска линия.
„Надявам се той да оцени новата си роля и да не допуска действия, които биха поставили под съмнение европейския път на България“, подчерта Панайотова.
