Българската народна банка (БНБ) очаква средногодишната инфлация у нас да се ускори до 3.7% през 2026 година вследствие на продължаващия военен конфликт в Близкия изток. Основният удар върху икономиката ще дойде по линия на поскъпващите енергийни суровини на международните пазари. Това става ясно от най-новия макроикономически анализ на институцията.
Според базисния сценарий на централната банка успокояване на цените се очаква едва през 2027 и 2028 година, когато инфлацията трябва да се забави до 3.2%. Този спад обаче ще бъде възпрепятстван от предвиденото въвеждане на новата Европейска схема за търговия с емисии (ETS2) през 2028 година, която ще наложи допълнителни тежести върху въглеродно интензивните сектори.
Вторичните ефекти удрят заплатитеМакар официалното съобщение на БНБ да запазва умерен тон, реалната опасност за джоба на потребителите се крие в пренасянето на енергийните шокове към всички останали стоки. Само преди няколко дни управителят на БНБ Димитър Радев предупреди в интервю за американската телевизия CNBC, че първоначалният скок в цените на горивата вече се прехвърля към по-широк спектър от услуги.
"Вторичните ефекти са това, което ни тревожи най-много в момента. Виждаме признаци, че повишените енергийни цени започват да се отразяват в заплатите, преговорите за колективни договори и цените на услугите" , коментира Радев пред международната медия.
Анализаторите на БНБ са разработили и два допълнителни неблагоприятни сценария в случай на ескалация на военните действия в Близкия изток. При реализиране на най-тежкия от тях, инфлацията у нас може да надхвърли базисната прогноза с 1.2 процентни пункта още през тази година, доближавайки опасната граница от 5%.
Сигналите от ФранкфуртПолитиката на БНБ остава тясно обвързана с решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ). На последното си заседание, проведено на 18 и 19 март тази година, Управителният съвет на ЕЦБ взе единодушно решение да запази основните лихвени проценти без промяна.
Европейските банкери потвърдиха ангажимента си да свалят инфлацията до целевото равнище от 2% в средносрочен план, но признаха, че кризата в Близкия изток сериозно обърква плановете им. Общата инфлация в еврозоната беше ревизирана нагоре и се очаква да достигне средно 2.6% през 2026 година.
От Франкфурт подчертават, че бъдещите им действия ще зависят изцяло от продължителността на конфликта и от това колко бързо скъпата енергия ще се пренесе върху крайните потребителски цени. Следващото заседание на ЕЦБ по въпросите на паричната политика е насрочено за края на април.
