Разследващият журналист Христо Грозев от години изследва механизмите за влияние върху общественото мнение. През седмицата стана ясно, че той е поканен да подпомогне дейността на създадения от служебното правителство механизъм към Министерството външните работи (МВнР) за противодействие на дезинформацията и хибридните заплахи във връзка с предстоящите избори.
Журналистът коментира в предаването "120 минути" по бТВ публикация на The Washington Post за предполагаеми руски сценарии, включително инсцениран атентат срещу Виктор Орбан.
„Той е автентичен до толкова, доколкото в изтекли документи на руското външно разузнаване се описват такива планове. Още преди година и половина се сдобихме с документи, които описват т.нар. активни действия под фалшив флаг – операции за създаване на паника в предизборен период“, обяви той.
Според него целта е да се създаде атмосфера на страх, при която партията, която обещава ред и сигурност, получава електорален бонус.
„Създаването на страх – дали икономически или от тероризъм – кара хората да се затворят в себе си. Тогава населението губи интерес към глобалните проблеми и става много удобен ресурс за популистки режими“, допълни журналистът.
Журналистът предупреди за нова, по-опасна фаза на дезинформацията: „Най-опасната социална мрежа в близкото бъдеще няма да е TikTok или Facebook, а самите агенти на изкуствения интелект“.
По думите му вече се води целенасочена кампания за влияние върху AI системи – създава се огромно количество съдържание не за хората, а за да бъде прочетено от тези системи.
„По този начин може да се повлияе на това какъв отговор ще получиш, когато попиташ коя партия е най-добра“, уточни журналистът.
По отношение на България Грозев направи разграничение между вътрешно и външно влияние: „Легитимно е всяка партия да се опитва да убеждава избирателите. Нелегитимно е, когато влиянието идва отвън“.
Конкретните източници според него са не само Русия, която със сигурност се опитва да влияе, но и от Иран, и от Китай.
Грозев подчерта, че модерната дезинформация невинаги цели директна подкрепа за определена партия, може нейната цел да е хората изобщо да не отидат до урните.
Като най-ефективна мярка срещу дезинформацията той посочи разкриването на участниците в такива мрежи.
„Когато започнеш да публикуваш техните имена и да ги санкционираш, това действа превантивно. По-ефективно е да се атакуват центровете на дезинформация – сървъри, мрежи, IP адреси – отколкото да се опровергава всяка фалшива новина“, обясни разследващият журналист.
Грозев заяви още, че има информация за такива мрежи, включително свързани с България, и изрази увереност, че властите ще предприемат действия в близките седмици.
