Китай осъществява мащабно и секретно разширяване на ядрената си инфраструктура в отдалечените планински масиви на провинция Съчуан. Разследване на CNN, базирано на сателитни снимки и анализ на официални документи, разкрива безпрецедентна модернизация на стратегическите обекти, която съвпада с официалните оценки на Пентагона за бързото нарастване на китайския ядрен арсенал.
Според журналистическите разкрития, масивната строителна кампания е стартирала след 2021 година, когато президентът Си Дзинпин издава указ за ускорено изграждане на стратегически сили за сдържане. Процесът включва разрушаването на цели села в Съчуан, за да се освободи територия за свръхсекретните военни съоръжения, а на изселените местни жители е обяснено лаконично, че се касае за държавна тайна.
Куполът край река ТунцзянЕдин от най-внимателно наблюдаваните обекти в разследването е огромен купол с площ от близо 3300 квадратни метра, разположен на брега на река Тунцзян. Специфичната му конструкция, включваща специализирани радиационни монитори, масивни взривозащитени врати и сложна вентилационна система, показва, че съоръжението е предназначено за работа с високорадиоактивни материали като уран и плутоний.
Площадката, известна в документацията като "Зона 906", е строго охранявана чрез три отделни периметъра от огради и е свързана с мрежа от подземни тунели, вкопани дълбоко в планината. Експерти по сигурността отбелязват, че тези бази са директни наследници на историческата програма "Трета линия" на Мао Дзедун от 60-те години на миналия век, чиято цел е била изграждането на неуязвими военни комплекси във вътрешността на страната.
Джефри Луис: "Тази структура е Роршахов тест за най-тревожните страхове на хората относно намеренията на Китай" – коментира експертът по неразпространение на оръжията, след като се запознава с кадрите.
Мащабът на ядрената триадаРазширяването на инфраструктурата кореспондира директно с реалния ръст на китайските въоръжения. Според актуални данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) и американското разузнаване, към началото на 2026 година Пекин разполага с арсенал от над 600 оперативни ядрени бойни глави. Това превръща страната в третата по големина ядрена сила в света, макар и все още далеч зад Съединените щати и Русия, които поддържат по над 5000 глави.
Ако настоящите темпове на производство се запазят, Пентагонът прогнозира, че Китай ще разполага с 1000 бойни глави до 2030 година и потенциално ще достигне 1500 до 2035 година. Успоредно с това, Народноосвободителната армия вече оперира с пълноценна ядрена триада – над 370 бойни глави са монтирани на балистични ракети "Дунфън", десетки са разпределени по ядрените подводници "Дзюлан", а стратегическите бомбардировачи допълват въздушния компонент.
Дипломатически блокажРазкритията за мащабите на китайската програма идват на фона на нарастващо геополитическо напрежение около статута на Тайван. Разширяването на възможностите за ранно откриване и изстрелване на ракети превръща ядрения арсенал в ключов инструмент за възпиране при евентуален конфликт в Пасифика.
Тун Джао: "Създаването на такъв стратегически потенциал има психологически ефект върху западните страни и допринася за признаването на нарастващото влияние на Китай" – анализира старшият научен сътрудник пред американските медии.
Въпреки призивите на Вашингтон за започване на преговори по въпросите на стратегическата сигурност, официален Пекин категорично отказва да се включи в договори за съкращаване на въоръженията. Китайското министерство на външните работи последователно защитава позицията, че страната поддържа ядрените си сили на абсолютния минимум, необходим за гарантиране на националната сигурност, и определя опитите за натиск като целенасочена кампания за дискредитиране.
