Крехко прекратяване на огъня между САЩ и Иран съвпадна с нарастващо напрежение около Ормузкия проток, където Техеран засилва контрола върху един от най-важните морски маршрути в света. Въпреки че се очакват преговори за по-дългосрочно споразумение, корабоплаването през тесния воден път остава силно ограничено, като иранските военноморски сили предупреждават корабите да не преминават без разрешение.
Според информацията, Техеран и Вашингтон са се договорили за двуседмична пауза в бойните действия малко преди изтичането на американския краен срок Иран да отвори отново протока. Очаква се разговорите да продължат в Исламабад, като двете страни работят по по-устойчиво споразумение. Ирански представители са предложили и по-широка рамка за прекратяване на конфликта, която американският президент Доналд Тръмп е определил като „работеща основа“, но е подчертал, че окончателните условия все още се договарят.
В центъра на спора е иранското предложение да бъде формализирано влиянието му върху транзита през Ормузкия проток. Според висши ирански представители планът включва въвеждане на такса от около 2 милиона долара за всеки контейнеровоз, преминаващ през водния път след пълното му отваряне. Маршрутът, през който преминава около една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ, е от ключово значение за глобалните енергийни пазари.
Ирански източници посочват, че приходите от тези такси могат да бъдат споделяни с Оман, като делът на Техеран ще бъде насочен към възстановяване на инфраструктура, разрушена по време на последните военни действия. Системата се описва и като продължение на практики по време на конфликта, когато иранските сили са проверявали и ескортирали кораби през определени коридори след оценка на техните маршрути и принадлежност.
Иранските военноморски сили са издали предупреждение, че всеки опит за преминаване без разрешение ще бъде посрещнат със сила, което засилва опасенията, че морският трафик остава ограничен въпреки обявеното прекратяване на огъня. Движението на кораби вече беше сериозно нарушено след предишни военни удари в региона, което допринесе за нестабилност на световните енергийни доставки.
Анализатори смятат, че Иран разглежда контрола върху протока като стратегически инструмент, който надхвърля чисто военните цели. Според един изследовател контролът върху този маршрут може да се използва като средство за натиск върху няколко държави едновременно, тъй като засяга ключова глобална търговска артерия.
Ако бъде приложено, предложението на Иран би имало и икономически измерения, включително осигуряване на приходи за възстановяване и намаляване на ефекта от санкциите. Правни експерти обаче посочват, че въвеждането на задължителни такси за транзит би противоречало на международното морско право, което гарантира свободен проход през международни протоки.
Според специалист по морско право подобна схема би нарушила Конвенцията на ООН по морско право, тъй като такива ограничения обикновено се основават на многостранни споразумения, а не на едностранни действия. Той предупреждава, че подобен прецедент може да създаде рискове и за други стратегически морски маршрути по света.
Регионалните последици остават значителни, тъй като икономиките в Персийския залив разчитат силно на свободното преминаване през протока. Някои експерти смятат, че евентуално формализирано споразумение между Иран и Оман може да промени баланса на влияние в региона и да създаде напрежение със съседни държави, зависими от стабилни експортни маршрути.
Паралелно с това дипломатическите усилия за стабилизиране на ситуацията продължават, въпреки засиления военен натиск. Американски представители настояват протокът да остане отворен, докато Иран твърди, че условията му за мир включват по-широки политически и сигурностни отстъпки от Вашингтон и съюзниците му.
Самото прекратяване на огъня остава несигурно, като двете страни дават различни тълкувания на неговия обхват. Докато посредници твърдят, че то обхваща няколко направления, включително Ливан, ирански представители обвиняват САЩ, че не изпълняват ключови ангажименти, докато Вашингтон и съюзниците му отхвърлят тези твърдения.
Ситуацията се усложнява и от подновено насилие в Ливан, където израелски удари са причинили значителни жертви и са засилили регионалната нестабилност. Ливанските власти определят атаките като нарушения на международното право, докато военните операции продължават в различни райони, включително Бейрут и южните части на страната.
