Новият политически сезон започва с три ключови задачи, които могат да определят развитието на страната за години напред.
През октомври политическите сили ще се съсредоточат върху президентските избори, в началото на ноември се очаква изборът на нов Висш съдебен съвет, а през декември Народното събрание трябва да приеме бюджета за 2027 г. и обещаните от управляващите реформи.
Депутатите се събират след лятната ваканция с извънредно съкратена почивка. Първоначално тя е била намалена с една седмица, а след това и с още един ден.
Заседанието беше свикано от председателката на парламента Михаела Доцова заради промените в Закона за държавния служител. Това е последният закон по Плана за възстановяване и устойчивост, приемането на който е условие за получаването на транша.
В дневния ред са включени и два проекта за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, внесени от „Прогресивна България“ и ГЕРБ.
Така първото заседание няма да започне с официални речи, а с работа. Следващата ваканция на депутатите е предвидена чак за Коледа. Част от народните представители от правната комисия вече се върнаха на работа, за да приемат на второ четене последния закон по ПВУ.
Крайният срок е 31 август, но преди това законът трябва да бъде гласуван окончателно в пленарната зала и обнародван в „Държавен вестник“.
Септември ще бъде посветен на процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет. Настоящият състав е просрочил мандата си с четири от предвидените пет години, или почти два пъти.
Основната причина е, че парламентът не успя да излъчи своята квота в условията на продължителна политическа нестабилност. За избора са нужни две трети от депутатите. Парламентът определя 11 от членовете на съвета – шестима в съдийската колегия и петима в прокурорската, докато останалите се избират от магистратите.
Председателката на правната комисия проф. Янка Тянкова от „Прогресивна България“ заяви, че парламентарните номинации ще бъдат обявени „до дни“. Приетите правила предвиждат 21-дневен срок за номинации, изтекъл на 21 август, след което има три работни дни за обобщаване и обявяване на имената – до 26 август. През първите три седмици номинации можеше да прави обществеността, а след това депутатите могат да издигат свои кандидати или да припознават вече предложени.
В окончателната процедура могат да участват само кандидати, номинирани или припознати от народни представители. Следват представяне на концепции и изслушвания в парламента. Очаква се окончателният списък с парламентарните номинации да стане известен през втората седмица на септември, а новият ВСС да бъде избран в началото на ноември.
За избора са необходими 160 гласа. „Прогресивна България“ разполага със 131 депутати и ще трябва да получи подкрепа от ГЕРБ, които имат 30 народни представители, или от поне още две парламентарни групи. Засега нито една формация не е дала знак за начало на преговори или за готовност за съвместна работа.
В управленската си програма партията на Румен Радев предлага ВСС да се избира със 144 гласа, тоест с мнозинство от три пети вместо сегашните две трети. Това обаче изисква конституционни промени и не може да се приложи за предстоящия избор. Радев обясни, че целта е да се създаде „защитна бариера“, която да ограничи пазарлъците в Народното събрание.
Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов определи есента като изключително важна за началото на съдебната реформа. По думите му правилата за избор на членове на ВСС са само първата стъпка. Новите кадровици трябва да изберат главен прокурор и председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
В началото на септември се очаква да бъдат заявени всички кандидатури за президент. Илияна Йотова вече обяви намерение да се бори за пълен мандат, но инициативният комитет зад кандидатурата ѝ все още не е обявен. Кампанията започва на 25 септември и неизбежно ще се пренесе и в парламента, тъй като всяка парламентарна партия се очаква да застане зад определен кандидат. Управляващите вече са заявили подкрепата си за Йотова.
През декември депутатите трябва да гласуват бюджета за 2027 г. Правителствено решение от 6 август предвижда финансовият министър да разработи проекта до 2 октомври, кабинетът да го приеме до 14 октомври, а на следващия ден той да бъде внесен в парламента. Ако сроковете бъдат спазени, страната може да посрещне новата година с редовен, а не с удължителен бюджет. Управляващите обещават в него да бъдат включени големи реформи.
Последно редовно правителство прие финансовата рамка навреме при кабинета на Николай Денков – на 21 декември 2023 г. Правителството на Кирил Петков с финансов министър Асен Василев прие бюджета за 2022 г. през февруари, а кабинетът на Росен Желязков – в края на март 2025 г.
Сред останалите законодателни намерения на управляващите са промени, свързани с добива, тъй като според тях компаниите в България плащат значително по-малко в сравнение с тези в Европа. Предвиждат се още ограничения върху рекламата на хазарт и хазартната дейност, както и промени, засягащи колекторските компании.
В здравеопазването се обсъждат спиране на част от доплащанията за пациентите, централизирано закупуване на лекарства, консумативи и медицинска апаратура, както и задължаване на частните болници да прилагат Закона за обществените поръчки.
Още в първите работни дни са насрочени заседания на комисии по службите, отбраната, образованието, труда, околната среда и икономиката, както и на подкомисията, която подпомага присъединяването на България към ОИСР. Очаква се парламентът да разгледа покупката на минни ловци, корекцията в цената на бойните машини „Страйкър“ и предложение за 20% таван на увеличението на таксите за платено обучение.
Предстои и по-голям ремонт на изборните правила. През лятото мнозинството върна задължителното машинно гласуване, но предупреди, че това не са окончателните промени. След президентския вот ще бъде обсъдено дали машинното гласуване да стане задължително във всички секции с над 100 избиратели, вместо в секциите с над 300, както е сега.
