Самият климатик не причинява вирусни инфекции, но неправилната му употреба през лятото създава среда за разпространение на болести и води до кашлица, главоболие и схващания. Това съобщават от пресцентъра на Военномедицинска академия (ВМА), цитирайки д-р Александра Червениванова, пулмолог в лечебното заведение, която развенчава основните митове за охлаждането в горещините.
Температурен шок вместо комфорт
Една от най-честите грешки през летните месеци е настройването на уреда на твърде ниски градуси, докато навън е над 30 градуса. Според експертите, влизането в прекалено охладено помещение след престой на силна жега предизвиква температурен шок, който води до свиване на кръвоносните съдове в лигавиците.
„Не е необходимо помещението да бъде превръщано в хладилник. Целта на климатика е да създаде комфорт, а не температурен шок. Охлаждането трябва да бъде постепенно и умерено“, обяснява д-р Червениванова. Тя съветва градусите да се намаляват плавно, за да се даде време на организма да се адаптира.
Суха кашлица и скрити опасностиПродължителният престой в климатизирана стая често изсушава лигавиците на носа и гърлото. Това причинява парене и суха кашлица, които хората масово бъркат с началото на настинка. Истинският риск обаче се крие не в студа, а в непочистените филтри. Във влажните части на системата се натрупват прах, полени и плесени, които при включване се разпръскват във въздуха и провокират алергични или астматични пристъпи.
„Сухата кашлица след цял ден в климатизирано помещение не означава непременно, че човек е болен. Тя може да бъде реакция на сухия и студен въздух. Когато обаче кашлицата продължава, засилва се или е придружена от температура, задух, хрипове или болка в гърдите, трябва да се потърси лекар“, посочва пулмологът. Появата на неприятна миризма е сигурен знак, че уредът се нуждае от спешна профилактика.
Проветряване и рискови групи
Домашните климатици охлаждат въздуха, но не вкарват свеж такъв отвън. По думите на д-р Червениванова, климатизацията никога не бива да заменя редовното проветряване, особено ако в помещението има много хора или болен човек.
Най-уязвими към студения и замърсен въздух са малките деца, възрастните хора, пациентите с астма, хроничен ринит и отслабен имунитет. Специалистите от ВМА напомнят, че въздушната струя никога не бива да е насочена директно към главата или тялото, особено по време на сън, за да се избегнат мускулни схващания и дискомфорт на следващата сутрин.
